— Кой сте вие, сър? — попита Ателстан.
— Питър дьо Троа, семеен лекар — отвърна онзи и отвратено се взря в Кранстън. — А вие сигурно сте сър Джон Кранстън, градският коронер, прав ли съм? Разбрах, че се нуждаете от помощта ми.
След тези думи арогантният лекар приседна в крайчеца на масата. Ателстан затаи дъх и внимателно се взря в Кранстън. Той знаеше, че сър Джон смята лекарите за шарлатани и че с радост би ги избесил всичките. Коронерът мило се усмихна, след което нареди на Бъкингам да изведе слугите от склада, а сам той се дотътри до лекаря и се надвеси над него.
— Да, мастър Дьо Троа, аз съм градският коронер. Обичам кларета и хереса и ако ми се удаде случай, с удоволствие бих разследвал всички лекари в града — усмивката на сър Джон угасна, а семейният лекар изпъчи малките си, тлъсти гърди. — А сега, мастър Дьо Троа, кажете ми — вие ли прегледахте трупа на сър Томас?
— Да.
— А чашата, от която е пил?
— Да, сър Джон.
— И смятате, че вътре е имало комбинация от беладона и арсеник, така ли?
— Да, да, точно така. Кожата на мъртвеца беше леко синкава, а устните му миришеха на гнило — той вдигна рамене. — Беше очевидно, че е починал от отравяне.
Ателстан се приближи към двамата мъже, но лекарят не му обърна никакво внимание.
— Как мислите, бързо ли е настъпила смъртта? — попита монахът.
— О, да, а също и доста тихо. Отровеният е претърпял нещо като удар и е починал десет-петнайсет минути след вземането на отровата.
— Мастър Дьо Троа — продължи Ателстан, — бъдете така добър, моля ви, и ме гледайте, когато ви задавам въпрос.
Семейният лекар се обърна и злобно се взря в него.
— Какво още искате да знаете, монахо?
— Чудех се защо сър Томас не е усетил отровата във винената си чаша. Вие сте я подушили. Защо той не е могъл?
Дьо Троа стисна устни.
— Много просто — надуто отвърна той. — Първо, сър Томас е бил пиян — лекарят хвърли дяволит поглед към Кранстън. — Виното е добро прикритие за всяка отрова, така че ако жертвата е пила достатъчно, няма начин да заподозре нещо. Второ, когато аз подуших чашата, тя вече беше престояла цяла нощ — той облиза устни. — С течение на времето миризмата става все по-наситена.
— И смятате, че в стъкленицата, открита в сандъка на Брамптън, е имало от същата отрова, така ли?
— Да, смъртоносна комбинация от беладона и арсеник.
— Откъде може да се купи подобно нещо?
Очите на лекаря се стрелнаха встрани.
— Ако имате достатъчно пари, сър Джон, и познавате точния човек, може да си купите всичко и всеки в този град — Дьо Троа се изправи. — Имате ли някакви други въпроси?
Кранстън се оригна, а Ателстан поклати глава. И така, без да поглежда назад, семейният лекар на Спрингал излезе от стаята.
Групичката на сър Ричард все още чакаше в дневната. Ателстан си взе дъската за писане, пергамента и перата и внимателно ги прибра обратно в кожената си торба. Беше си водил много малко записки, но по-късно щеше да изготви подробен доклад. След това монахът се забърза към олюляващия се сър Джон. Коронерът беше разкрачил крака и похотливо се хилеше на лейди Изабела, а тя отвръщаше на погледа му със смразяваща студенина.
— Мисля, че сър Джон има нужда да се наспи, братко — прошепна сър Ричард. — Какво ще кажете да продължим утре?
— Да продължим утре — отвърна като ехо Ателстан.
После монахът хвана Кранстън подръка, обърна го и се опита да го изведе от салона. Сър Джон обаче се измъкна от хватката му и отново застана с лице към присъстващите, оглеждайки ги изпод полуспуснатите си клепачи. Ателстан също се завъртя и в този момент зърна как сър Ричард отдръпва ръката си от рамото на лейди Изабела „Да не би тези двамата да са нещо повече от близки роднини? — запита се монахът, взирайки се в лицето на търговеца. — Нима освен с убийство си имаме работа и с прелюбодеяние?“
— О, сър Ричард! — извика Кранстън.
— Да, сър Джон?
— „Синовете на богаташа“ — кои или какво са те?
Изведнъж присъстващите се напрегнаха и онзи подигравателен поглед, който подсказваше, че гледат на Кранстън по-скоро като на кралски шут, отколкото като на градски коронер, изчезна от лицата им.
— Попитах ви нещо, сър Ричард — изфъфли Кранстън. — „Синовете на богаташа“. Кои са те?