Капеланът хвърли гневен поглед на Ателстан, но запази мълчание.
— Предполагам, че сър Томас е знаел истината, но не е смеел да ви обвини публично. В крайна сметка той също е бил содомит като вас. Разбира се, бидейки капелан, вие сте имали достъп до тайните на другите. Затова сър Томас е решил да ви отмъсти чрез дърворезбата за коронацията, която после е щял да окачи в параклиса в дома си — монахът погледна към сър Ричард. — Помните ли какво беше изобразено на нея?
— Обущар, влачен от дяволи.
— А поглеждали ли сте към стъпалата на обущаря?
— Не.
Кранстън тропна с тока на ботуша си по пода.
— Горкият отец Криспин, който все куцука наоколо, използвайки недъга си като параван! Когато реши обаче, той винаги може да си сложи ботушите с висок ток и не щеш ли — да ходи като всеки един от нас! Нали така, капелане? В деня на смъртта на Алингам пък бяхте излезли на езда, прав ли съм?
Отец Криспин не обърна внимание на обвинителните думи на коронера.
— Сър Джон казва истината — поде историята Ателстан. — Един капелан спокойно може да снове наоколо, без да буди подозрения, независимо дали отива в спалнята на господаря си, за да намаже с отрова шахматна фигурка, разхожда се из къщата посред нощ, мъкнейки клетия Брамптън, или пък си казва молитвите в „Сейнт Мери льо Боу“… Между другото тъкмо там отец Криспин се е преоблякъл като проститутка, преди да тръгне да търси Веши из публичните домове покрай реката — монахът замълча, хвърляйки бърз поглед към Фортескю. — В един момент от разследването казах на сър Джон, че убийците са повече от един, и в известен смисъл бях прав. У вас действително живеят двама души, отче — един куцукащ капелан и един коварен убиец.
Съдията така беше пребледнял, че изглеждаше сякаш всеки момент ще повърне.
— Разбира се — продължи Ателстан, — имали сте и съучастник. Някой, когото сте срещнали на трапезата на господаря си. Някой, който е можел да ви каже къде се намираме двамата със сър Джон, за да изпратите по петите ни убийци. Нали си спомняте онзи човек от Евангелието, който твърдял, че името му е Легион, понеже бил обладан от много бесове? Та той със сигурност би ви се възхитил, отче. Тъй като вие сте убивали не само за отмъщение и печалба, но и защото ви е било приятно!
— Това какво общо има с дърворезбата в двора на Спрингал? — намеси се Гонт.
Ателстан се обърна към сър Ричард.
— Трябваше да я огледате по-внимателно, сър — отбеляза той. — И особено обущаря, който — със своето деформирано стъпало — изключително много прилича на нашия отец Криспин.
Монахът не обърна внимание на ахването на лейди Изабела. Вместо това погледна към младия крал Ричард, който се взираше неотклонно в капелана. Гонт пък наблюдаваше Фортескю с крайчеца на окото си.
— Отче, ще ни кажете ли кой е светецът покровител на обущарите?
Ателстан нямаше как да не се възхити от самообладанието на отец Криспин, чието изпито лице дори не трепна.
— Хайде, отче, много добре знаете! Свети Криспин! Отбелязваме празника му през октомври. Сър Томас е искал да ви се подиграе. Обидата му към вас е щяла да обиколи цял Лондон, а после е щяла да боде очите ви всеки път, щом влезете в малкия параклис в къщата му. Един ден пък някой по-проницателен човек дори е можел да забележи приликата с вас. Алингам определено я е забелязал и е започнал да се чуди, нали така, отче? Освен това си е спомнил манията на Веши по числото трийсет и едно…
Кранстън се оригна и — сякаш беше забравил, че се намира в присъствието на кралска особа — стана на крака, без да е получил разрешение.
— Помощникът ми е абсолютно прав — заяви той тържествено. — Тъкмо затова нашият отровител е нанесъл и следващия си удар. Не е ли вярно, отче? В случая със сър Томас нарочно сте смесили отровите, които сте купили от Форман, за да бъдете сигурен, че всички ще усетят миризмата на чашата и ще обвинят Брамптън. При Алингам обаче е трябвало да действате другояче; трябвало е да използвате отрова, която не е лесно да се проследи. И така, след като се е наобядвал, търговецът се е върнал в стаята си и си е легнал да поспи. Онова, което не е знаел обаче, е, че дръжката на вратата му е била обилно намазана с отрова…
За миг Кранстън замълча, за да напълни чашата си отново, но ръката му трепереше и част от виното се разля върху масата. Коронерът обаче, който беше в стихията си и освен това беше решен да се подкрепи, не даваше и пет пари.