— С по-нататъшните ми заключения ще ви запознае брат Ателстан — заяви той надуто.
Монахът прикри усмивката си. Кранстън беше забавен, но капеланът с неговото сурово лице, този вълк в овча кожа, далеч не беше.
— Първо, Алингам имаше нервен тик. Спомняте ли си? Ръцете му току се устремяваха към устните му, пърхайки нагоре-надолу като пеперуда. По време на последния му сън отец Криспин вероятно го е бил заключил в стаята му. Когато Алингам се е събудил и е открил, че няма ключ, той се е разтревожил и се е опитал да отвори вратата. Разбира се, през цялото време е притискал покритите си със смъртоносна отрова пръсти към устата си. В един момент, когато вече му е станало зле, търговецът се е върнал в леглото си, където е изгубил съзнание и е умрял. По-късно отец Криспин се е постарал да присъства на разбиването на вратата и е хвърлил ключа на пода. Разбира се, останалите са решили, че е паднал, докато са се опитвали да влязат в стаята. Капеланът пък се е престорил на ни лук ял, ни лук мирисал и дори е задал логичния въпрос: ако на Алингам му е призляло, защо не се е опитал да излезе от стаята си? Странно, но докато се е опитвал да отвори вратата, нашият убиец е държал в ръката си кърпичката, която по-рано е използвал, за да попие виното, което е разлял. Престорил се е, че така може да хване дръжката по-здраво, но истинската му цел е била да почисти отровата — Ателстан бръкна под расото си и извади мръсното парче плат, което беше измолил от перачката. — Ето я и самата кърпичка.
— Невъзможно! — извика Фортескю.
— Млъквай! — изкрещя му ядно капеланът. — Да не си гъкнал, идиот такъв!
— Защо да е невъзможно? — намеси се Кранстън. — И не е ли странно, че си спомняте какво се е случило с някаква си кърпичка?
Ателстан затаи дъх. Дали щеше да последва признание?
— Направих единствено онова, за което ме помоли той — прошепна отец Криспин.
— Кой? — попита тихо Кранстън.
— Фортескю, разбира се!
Съдията, чието лице беше побеляло от ужас, вдигна поглед.
— Помолих капелана да научи тайните на сър Томас. Не съм планирал убийство.
— Може би не сте — обади се Ателстан, — но съучастникът ви, отец Криспин, е планирал. Капеланът е изпълнил молбата ви и опитвайки се да се добере до тайните на господаря си, се е разровил сред документите му. Това, разбира се, не е убягнало от зоркия поглед на сър Томас, но вината е паднала върху Брамптън. Въпреки това отец Криспин е трябвало да се отърве от Спрингал, тъй като златарят и икономът му е можело да се разберат помежду си и да започнат да задават въпроси. Отговорността за убийството пък е щяла да бъде лепната на „самоубилия се“ Брамптън и така пътят ви към тайните на сър Томас е щял да бъде разчистен.
Изведнъж Джон Гонт се изправи.
— Изпълни задълженията си, коронере! — заповяда той.
Кранстън се заклатушка към другия край на масата.
— Отец Криспин, в името на краля ви арестувам по обвинение в измяна, убийство и действия в ущърб на Короната!
Капеланът просто го изгледа студено и не трепна дори когато якият страж, повикан от Гонт, завърза ръцете му зад гърба.
— Чакайте!
Ателстан се приближи до Фортескю. Междувременно забеляза, че Бъкингам се е разтреперил от страх, а по лицето му се стичат струйки пот. Хилавият млад секретар никога нямаше да забрави този ден.
— Съдия Фортескю — прошепна Ателстан, — вие заемате възможно най-високия пост в съдебната ни система. Кажете ми — кое ви накара да постъпите така? Жаждата за власт, богатството или пък желанието да контролирате регента? Знаели сте, че Спрингал крие някаква голяма тайна и при едно от посещенията си в къщата му сте влезли в съюз с личния му капелан, с този дявол в човешки образ.
Фортескю се опита да отговори, но думите заседнаха в гърлото му.
— Не знаете ли, че когато човек сключи сделка със сатаната, той губи душата си?
— Аз не съм убивал никого — промърмори съдията.
Ателстан отново се обърна към отец Криспин.
— Вие убихте пажа на име Юдо, нали? И пак вие изпратихте онези убийци след сър Джон и мен, прав ли съм? Освен това вие сте били червенокосата жена в аптеката, както и проститутката от крайбрежния бардак.
Капеланът се засмя и се изплю в лицето на Ателстан.
— Можете да ме попитате за тора в ада, братко! — изписка той. — Където и двамата ще танцуваме с дявола!
Капеланът все още се разтърсваше от лудешки кикот, когато вратата се затвори зад гърба му.