— Не съм планирал убийство. Признавам си, бях любопитен, но не съм убиец — заяви Фортескю, надигайки се от стола си.
— До четирийсет и осем часа — извика Гонт — ще изпратя в къщата ти войници, Фортескю! Ако дотогава не си напуснал кралството, ще те арестувам за измяна и ще те хвърля в затвора, където ще гниеш, докато не събера достатъчно доказателства срещу теб!
Съдията се изниза от стаята.
Ателстан забеляза капчиците пот по лицето на херцога, както и гнева в очите му, и умолително се взря в Кранстън.
— Сър Ричард Спрингал, лейди Изабела — излая коронерът, — за вас сега е най-добре да съберете членовете на домакинството си и да заминете. А ако все още ви озадачават библейските текстове, които сър Томас е цитирал пред вас, разгледайте колоните на леглото му, което осквернихте!
И така, търговецът, вдовицата, тревожният Бъкингам и вече не толкова високомерната лейди Ерменгилда побързаха да си тръгнат, ужасени от страховитите неща, които бяха видели и чули. Кранстън ги последва в коридора и прошепна някаква заповед на стража, който стоеше там. Когато коронерът се върна в стаята, младият крал се изправи на крака и попита:
— Е, сър Джон, кажи ми — каква беше тайната на златаря?
— Племеннико! — извика Гонт. — Извинете, ваша милост — запъна се той, — но мисля, че трябва да си вървите. Тези въпроси не са за млади умове като вашия.
Ричард се обърна — по слабото му, бледо лице беше изписана решителност.
— Настоявам, ваша милост — продължи Гонт. — Сър Джон, брат Ателстан, забранявам ви да казвате и дума!
Младият крал тръгна към вратата. После хвана дръжката с облечените си в ръкавица пръсти, но изведнъж спря и направи знак на Ателстан да се приближи. Монахът се подчини и се наведе, за да може Ричард да му прошепне нещо в ухото.
— Когато порасна — просъска той, — ще те направя игумен, братко! А ти пък ще застанеш на моя страна, когато…
— Когато какво, ваша милост? — попита Ателстан тихо.
Ричард почти прилепи устните си до ухото на монаха.
— Когато убия чичо си! — прошепна той.
Ателстан се взря в детските и същевременно смразяващи очи на краля. Ричард се усмихна и го целуна по бузите, след което се промуши през полуотворената врата, сякаш беше обикновено момче, отиващо да си играе. Монахът се изправи и затвори вратата.
— Какво ти каза младият крал, братко?
— Нищо особено, милорд, просто някаква детинска закачка.
Гонт се ухили и протегна ръка.
— Договора, моля! У теб е, нали?
— Да, милорд.
Херцогът щракна с пръсти.
— Дай ми го!
И така, Ателстан му подаде договора заедно с любовната поема. Гонт внимателно разгледа двете парчета пергамент, а после ги смачка и ги хвърли в огъня, наблюдавайки как пламъците ги превръщат в черна пепел.
— Знаете ли какво пишеше в договора?
Кранстън прехапа устни и замълча.
— Да, милорд, знаем — отвърна Ателстан и без да го е грижа, че не е получил покана, седна, — но вече сме уморени и затова ще ви кажа, че съдържанието на документа въобще не ни засяга. Преди четиринайсет месеца, когато Черния принц — вашият брат, бащата на младия крал — лежеше на смъртен одър, двамата със сър Томас Спрингал сте се споразумели той да ви отпусне средства за набирането на войска. Като залог вие сте предложили кралските скъпоценности — пръстена, държавата28, скиптъра и короната на Едуард Изповедника. Тези неща обаче не са били ваши, за да се разпореждате с тях. Ако в онзи момент брат ви и баща ви бяха разбрали или дори само заподозрели какви ги вършите, като нищо можеше да изгубите главата си! И опасността още не е преминала — ако членовете на Камарата на общините научат за това сега, те ще ви заподозрат в заговор срещу краля. Благородните ви братя пък, както и другите велики лордове — Глостър и Аръндел, направо ще ви разкъсат на парчета!
— Бях обезпокоен — отвърна неуверено Гонт. — Брат ми умираше, баща ми беше налегнат от старческо слабоумие, а младият Ричард все боледуваше. Това кралство има нужда от стабилно управление. Да, ако обстоятелствата го бяха наложили, щях да поема короната.
— А сега, милорд? — попита Кранстън.
— Сега съм покорен слуга на краля — отвърна херцогът веднага. — Задължен съм ти, сър Джон. Няма да забравя това, което направи за мен.
— В такъв случай, милорд, пожелаваме ви лека нощ.