И заплака фонтанът. Дълбоките му ридания вдигаха струи към небето, задържаха ги на височината на тополите, на брезите, на розите, на водните лилии. Изпокъсаха се жичките на всички релета, индикатори и стереоусилватели, които го свързваха с радиоуредбата. Никакви техници вече не можеха да ги поправят. Фонтанът плачеше своя плач, пееше своята песен, което е едно и също.
Разхождащите се граждани си мислят, че е повреден. Но някои, като се заслушат по-внимателно в неговия естествен плясък, в песента на възвишаващата се и падаща вода, казват:
— Сега тоя фонтан с право би могъл да се нарече Пеещ фонтан…