Сякаш прочела мислите й, Джан тихо изрецитира:
— „Бие ли часовникът на камбанарията от десет до три? И още мед за чая има ли?“
Всички те преувеличаваха, помисли си Марджъри, особено пресата. В края на краищата, историята представляваше поредица от кризи и засега всички те бяха оцелели. Джон се тревожеше, тя знаеше това, но нещата всъщност не се бяха променили чак толкова.
6.
25 септември 1962 г.
Гордън Бърнстейн съзнателно бавно спускаше надолу молива. Държеше го между палеца и показалеца си и гледаше как връхчето му потрепва във въздуха. Това беше безпогрешна проверка — щом допря графита до изкуствената повърхност на масата, треперенето на дланта му предизвика непрекъснато почукване. Независимо колко силно желаеше ръката му да е неподвижна, почукването продължаваше. Когато се заслуша в него, стори му се, че то се ускорява и става по-силно от тихото пухтене на вакуумните помпи около него.
Гордън рязко заби молива надолу, като издълба черна дупчица в масата, счупи графита и посипа наоколо парченца дърво и жълта боя.
— Хей…
Той сепнато вдигна глава. До него стоеше Албърт Купър. От колко ли време беше тук?
— Хм, направихме проверка с Доктор Гръндкайнд — каза Купър, извърнал очи настрани от молива. — Цялата им апаратура е чиста.
— Ти лично ли се увери? — Гласът на Гордън бе писклив, дрезгав и си личеше, че се опитва да се овладее.
— Да. Е, постоянното ми мотаене наоколо май почва да ги уморява — стеснително отвърна Купър. — Този път дори изключиха всичките си апарати от мрежата.
Гордън мълчаливо кимна.
— Е, предполагам, че това е всичко.
— Какво искаш да кажеш? — спокойно попита Гордън.
— Виж, работим по този въпрос от — колко? — четири дни.
— И какво?
— Стигнахме до задънена улица.
— Защо?
— Групата по ниски температури на Гръндкайнд беше последният кандидат от списъка ни. Проверихме всички в сградата.
— Точно така.
— И този шум — не може да идва от тях.
— Ъ-хъ.
— Вече знаем, че той не прониква отвън.
— Жицата, която опънахме около апарата, доказва това — съгласи се Гордън, като кимна към металната клетка, която сега обгръщаше цялото магнитно съоръжение. — Тя би трябвало да не пропуска случайни сигнали.
— Да. Така че трябва да има някаква повреда в собствената ни електроника.
— Няма начин.
— Защо? — нетърпеливо попита Купър. — По дяволите, възможно е Хюлет-Пакардът да не е в ред, откъде да знаем?
— Лично проверихме уредите.
— Но причината трябва да е там.
— Не — със сдържана енергия отвърна Гордън. — Не, има нещо друго. — Ръката му се стрелна и сграбчи няколко x/y диаграми. — Проучвам ги вече от два часа. Виж.
Купър прегледа листовете милиметрова хартия на червени квадратчета.
— Ами, изглежда не чак толкова шумно. Искам да кажа, че в пиковете на шума има известно постоянство.
— Настроих го. Подобрих разсейването.
— И какво? Шумът пак си е там — раздразнено рече Купър.
— Не, не е.
— А? Разбира се, че е там.
— Погледни онези пикове, които съм отделил от хаоса. Виж как са разположени.
Купър вдигна листовете от изкуствената повърхност на масата. След миг той каза:
— Гледам ги, но… е, като че ли се явяват само на два различни интервала.
Гордън енергично кимна.
— Правилно. Точно това забелязах и аз. Имаме голямо количество фонов шум — проклет да съм, ако знам откъде идва — с известно постоянство отгоре.
— Как получи тези диаграми?
— Използвах ключовия корелатор, за да отделя първоначалния шум. Тази структура, това разполагане — те са там, навярно ги е имало през цялото време.
— Просто никога не сме се вглеждали достатъчно задълбочено.
— Ние „знаехме“, че това е боклук, защо да се занимаваме с него? Глупаво е. — Гордън поклати глава със самоиронична усмивка.
Купър сбърчи чело, загледан в празното пространство.
— Не разбирам. Какво общо имат тези импулси с ядрения резонанс?
— Не зная. Може би нищо.
— Но, по дяволите, целта на този експеримент е точно такава. Аз измервам големия пик на ядрения резонанс, когато бомбардираме спина на атомните ядра. Тези импулси…
— Те не са резонанси. Във всеки случай, не в онзи смисъл, в който аз разбирам обикновения резонанс. Нещо обръща онези ядрени спинове, да, но… почакай малко. Гордън се втренчи в x/y диаграмите. С лявата си ръка той разсеяно подръпваше едно от копчетата на омачканата си синя риза. — Не мисля, че това изобщо е ефект, зависим от честотата.