2
Пътуването с влак никога не отегчаваше Гали, освен ако не включва пространни разговори с несимпатични спътници, така че той прекара остатъка приятно, насаме с мислите си. Все пак се зарадва, когато успя да събуди херцога, който след обяда беше изпаднал в нова кома и да го информира, че след пет минути пристигат на гара Маркет Бландингс.
Първият човек, когото видя на платформата, беше брат му Кларънс, вторият — сестра му Констанс. Приветливата й усмивка, предназначена за херцога, който слизаше, се стопи от лицето й като обърсана с парцал, щом забеляза кой се подава от влака след него. Отношението й към Гали винаги е било сурово. Неговата популярност сред кръговете, в които се движеше, беше без значение. За нея той беше петно върху честта на една горда фамилия, епизод, за който човек би предпочел да замълчи и да се опита да забрави. Години наред не я напусна страхът, че брат й ще напише мемоарите си, и въпреки, че тая опасност се беше разсеяла, тя все още потреперваше, когато го зърнеше. Отвращаваха я присъствието му, разговорите му и монокълът му. Понякога си мислеше, че би могла дори да се примири с останалото, ако не носеше тоя отвратителен монокъл.
Ето защо сред малката група на платформата на Маркет Бландингс повя известен хлад. Лорд Емсуърт беше обхванат за момент от страх да не би да се разкрие отговорността му за пристигането на Гали, но въздъхна облекчено, когато херцогът отведе сестра му, за да се погрижат за багажа, който при такива посещения винаги беше значителен.
— Много мило от твоя страна, че дойде така бързо, Галахад — каза той. — Страхувах се, че може да имаш други ангажименти.
— Скъпи ми Кларънс! Като че ли някакъв друг ангажимент може да ми попречи да откликна на такъв писък за помощ като твоя. Много мъдро, че ме повика. Дори силен човек като теб трябва да е бил разтърсен, когато Кони внезапно е изскочила от нищото като Кралят на демоните от някоя пантомима. Ами тая нейна приятелка?
— О, тя е очарователна. Много ми харесва.
— Е, това е нещо.
— Разбира от прасета. Не че е казала нещо конкретно, но успях да схвана, че има правилно отношение, когато й разказвах за режима на хранене на Императрицата.
— Как се казва?
— Забравих.
— Е, ще науча съвсем скоро. Ти спомена за някакъв човек, който младият Фреди е изпратил при теб с писмо. А той как се казва?
— Не мога да си спомня.
— Ти нямаш нужда от Чуждестранния легион, където мъжете отиват, за да забравят, Кларънс. Можеш съвсем удобно да си го правиш, без да се помръднеш и на една крачка от Замъка Бландингс. Как изглежда? Симпатяга ли е?
— Не, не бих казал. Непрекъснато се опитва да ми продава петрол. Американска предприемаческа енергия, предполагам, но се чувствах неудобно да отказвам всеки път и казах на Бийч да ми сервира в библиотеката, а в останалото време не ми беше трудно да му се изплъзвам.
— Детска игра за някого, който години наред се е изплъзвал на Кони.
— Бийч каза, че вчера е заминал за Лондон.
— Но може би ще се върне.
— Страхувам се, че е така.
— Всъщност няма да се изненадам, ако този, който идва насам, не е той. Не, не там, в другата посока, малко по-наляво от тебе.
— Да, това е мистър… мистър… мистър…
— Наричай го X — каза Гали.
Хауърд Чесни беше строен младеж, среден на ръст, пол чертано изтупан, костюмът му от каша си го биваше, а шапката му беше толкова добра, колкото и тази, на която лейди Констанс се беше възхищавала предишната вечер. Единствената критика, която един максималист можеше да му отправи, е че очите му бяха малко по-хитри от нормалното и малко по-приближени.
Като знаеше в какво неудобно положение ще изпадне лорд Емсуърт, ако трябва да го представя на човек, чието име е забравил, Гали пое инициативата да започне разговора.
— Добър ден — започна той. — Аз съм братът на лорд Емсуърт. Казвам се Трийпуд. Както разбирам, сте приятел на племенника ми Фреди. Как е той?
— О, чудесно.
— Продава ли много кучешки бисквити?
— О, да.
— Чудесно. Само това да се чува. Брат ми казва какъв купон е било в Бландингс последните няколко дни.
Хауърд Чесни не би определил точно така отношенията си с лорд Емсуърт, но го остави без коментар и похвали Замъка Бландингс и безбройните атракции, които предлага. Каза още и добри думи за красотите на Шропширската околност. Вървял пеша до гарата вчера и сега бил готов да се върне по същия начин.