— Ето това — одобри Гали, — наистина ще задоволи всички страни, защото с Кларънс и мен, и сестра ми Кони, и херцога… онова там е сестра ми, а огромният тюфлек до нея е херцогът на Дънстъбъл… ще станем на сардини, ако се покатерим всички на колата. Херцогът заема доста място, а Кларънс има навика да си протяга краката като пипала на октопод. Ще направите много по-добре, ако тръгнете пеша по пътя и си попеете цигански романси. Колко прав си бил, Кларънс — каза Гали, след като Хауърд се отдалечи, — че не си инвестирал в петрола на нашия млад приятел. Не че имам нещо против него заради приближените му очи някои от най-добрите ми приятели също имат приближени очи… но ако някога съм виждал мошеник, а в моя дълъг живот съм ги срещал с дузини, то той е точно такъв. Откъде, за бога, мислиш, че го е изровил Фреди?
3
В това време Бийч отпиваше в килера от вечерната си дажба портвайн и ако го видеше, човек би си казал — ето ти един иконом със спокойна душа и чело, необезпокоявано от мисли.
Този човек би бил в голяма грешка. Душата му не беше спокойна. Бихме отишли може би твърде далече, ако кажем, че лешояди раздират просторната му гръд, но той определено съвсем не беше безгрижен. Чувствителен към атмосферата, икономът намираше тази, която цареше в момента в Бландингс, твърде изнервяща. Струваше му се, че със завръщането на лейди Констанс, върху дома, който той обичаше, е паднала черна сянка. Не беше пропуснал да забележи реакцията на господаря си при съобщението за нейното пристигане и предвиждаше трудни времена занапред. Ако можеше само, мислеше си той, мистър Галахад да е тук и да предложи помощ и облекчение за изтерзания му работодател… Докато се занимаваше усърдно с оформянето на тази мисъл в главата си, вратата се отвори и влезе Гали.
Ако кажем, че Бийч скочи от стола си, би било преувеличение. Мъже с неговата конструкция не скачат от столовете си. Истината е, че той се надигна бавно като хипопотам, изплуващ бавно от водата. Чувствата в гърдите му бяха като на обсаден гарнизон при пристигането на американската морска пехота.
— Мистър Галахад!
— Защо не? Някой трябва да бъде. Бийч, ти виждаш пред себе си един бизон, поел към вира с провиснал език.
— След малко ще донеса чая в гостната, мистър Галахад.
— Чаят не е достатъчно добър за мен. Искам портвайн. И при всички случаи не бих отишъл в гостната. Там ще е пълно с разни утайки на обществото. Всъщност една от причините да дойда при теб в килера, е да обсъдим тези утайки и да получа мнението ти за тях.
Бийч сви устни, докато вадеше втора чаша и се готвеше да бъде домакин. Виждаше, че гостът му е готов да откровеничи с персонала на замъка и знаеше, че трябва да се противопостави. Но макар че устните му бяха свити, очите му блестяха. Като иконом той не одобряваше навика на мистър Галахад да клюкарства с домашните служители, но като човек просто го обожаваше.
— Да започнем с тоя тип Чесни, какво мислиш за него? — попита Гали.
По този въпрос Бийч имаше твърда позиция. Отговорът му беше суров.
— Не е нещо, което съм свикнал да виждам, мистър Галахад.
— А ти си виждал доста странни птици.
— Наистина съм виждал, сър.
— Спомняш ли си оня момък, който искаше мармалад с рибата си?
— Като че ли е пред очите ми, сър.
— А оня, който наля вода в бордото си?
— Моля, мистър Галахад, опитвах се да го забравя.
— Остава ми да наблюдавам Чесни на масата по време на вечеря, но струва ми се, тия ужасни крайности не са му присъщи. И все пак знам какво имаш предвид като казваш, че не е нещо, с което си свикнал. Той очевидно е шарлатанин.
— Наистина ли, мистър Галахад?
— Няма съмнение по въпроса. Надушвам ги от километри.
— Изглежда странно, че може да е приятел на мистър Фредерик.
— Не вярвам, че е такъв. Вероятно някакъв случаен познат, на когото е попаднал в кръчмата. Фреди не би видял нищо лошо и би дал препоръчително писмо на всеки, който го помоли.
— Но какво…
— … ме кара да мисля, че е мошеник? Опитал се да продаде на Кларънс петрол. И макар да знам, че ще ми кажеш, че точно това е правил и Джон Д. Рокфелер, като се е срещал с хора, намирам този факт за изобличаващ. Внимавай какво вземане-даване ще си имаш с Чесни, Бийч.
— Ще внимавам, наистина, сър.
— Сега стигаме до Негова светлост херцога на Дънстъбъл и точно тук наистина потреперваме. Струва ми се, ще се съгласиш с мен, че той би вгорчил залъка и на последния веселяк.
Макар че думите му бяха музика за ушите на Бийч, на когото херцогът съвсем не беше любимец, практиката изискваше слаб протест.
— Едва ли е моя работа, мистър Галахад, да изразявам мнение, унизително за гости, които Нейно благородие смята за уместно да кани…