— Добре, разбирам те. Но каквато и маска да носиш, дълбоко в сърцето си знаеш, че той е напълно лишен от всички изтънчени инстинкти, които издигат Човека над животното. Той е подлец на подлеците.
— Сър?
— Ето, погледни как иска да метне нещастния Траут.
— Страхувам се, че не ви разбирам, мистър Галахад.
— Само защото не беше във влака, когато той ми разказваше тая история. Изглежда има някакъв невинен, безобиден американец на име Уилбър Траут, чиято единствена грешка е, че се жени твърде често, а това може да се случи на всеки. Цар Соломон, ако си спомняш, също е биел натам. Е, Траут видял една картина на витрината на някаква галерия и тя била образът на последната му жена. Наскоро се била развела с него, но той все още я обичал. Искал да купи картината, за да му напомня за нея, но бил достатъчно глупав да каже на Дънстъбъл. В резултат, разбира се, Дънстъбъл му я отмъкнал под носа, за да може да му я продаде на безбожна цена. Знае, че Траут я желае толкова много, че ще се изръси с колкото му поиска, ако трябва и с половин царство. Ето това се казва негодяй и измамник, как мислиш, Бийч?
— Тц, тц.
— Можеш да си цъкаш. Но няма да те виня, ако си кажеш и „Господ да ни пази“. Така че ето ти го вкратце Негова милост Дънстъбъл и никак не ми е приятна мисълта, че той ще бъде между нас с дни, а може би и със седмици. Чудя се как ли ще издържи Кларънс, особено ако Нейно благородие го кара да се преоблича всеки път за вечеря. А тя ще го кара, нали?
— Страхувам се, че да, мистър Галахад.
— Той мрази това даже повече от необходимостта да носи цилиндър на училищното тържество. Ех, трябва само да се надяваме, че тази крехка фигура няма да се срути под голямото напрежение. А сега, Бийч, с много благодарности за гостоприемството ти, трябва да те напусна. Пътуването с влака, както винаги, ме кара да се чувствам като овалян в пепел и затова особено важно е да се гмурна във ваната. Ще се срещнем при Филипи4.
Четвърта глава
1
След два дни пристигна Линда Гилпин. Тя дойде с колата си късно вечерта и веднага си легна. Беше уморена от дългото пътуване. Гали изгаряше от нетърпение да си поговорят насаме, затова на другата сутрин след закуска я заведе да види алеята с тисовете, която беше една от забележителностите на това място и често получаваше ласкави отзиви в издания като „Английските градини“ или „Стара Англия“. Краткото му впечатление от девойката беше благоприятно. Тя беше, както и Джони каза, стройна, синеока и толкова различна от чичо си, херцога на Дънстъбъл, че на Гали му доставяше удоволствие да я гледа. Накратко, момиче, което всеки кръстник би изпратил с радост на сватбено пътешествие с кръщелника си до Ямайка.
Херцогът и лейди Констанс бяха на горния етаж в портретната галерия. Полегналата гола на последния беше закачена там предишния ден и лейди Констанс я изучаваше с неодобрение. Нейно благородие беше жена, която не разбира много от изкуство, но затова пък знаеше какво харесва. До нейната благосклонност можеха да се домогват само такива картини, чиито теми са по-обилно завоалирани. Момиче, което няма нищо на себе си, каза тя на херцога, освен една крайно недостатъчна наметка от някаква прозрачна материя, не подхожда на компанията на предците й. В отговор херцогът изръмжа, че предците й са такава сбирщина от ръбести главорези, че е истинско великодушие да се предложи на посетителя гледка, която да отвлече вниманието му от тях. В някакъв проблясък на метафорично мислене, на каквото едва ли някой би помислил, че е способен, той оприличи портретната галерия на Замъка Бландингс със Стаята на ужасите в музея на Мадам Тисо.
Критиката нервира лейди Констанс, макар че по-малко предубеденият наблюдател би признал, че някои от графовете Емсуърт, по-специално третият, петият и седмият, доста необмислено се бяха увековечили, но тя преглътна острия отговор. Когато му се отговори остро, херцогът имаше склонността да се обижда, а тя искаше да му каже нещо, за което се нуждаеше от дружелюбност, или това, което максимално се доближава до дружелюбност по неговите стандарти.
Канеше се да начене отново темата за женитбата му. Той беше вдовец от много години, а нейното щастливо обвързване с Джеймс Скунмейкър я беше накарало да чувства по-силно от всякога, че това състояние на нещата трябва да се изглади. Лейди Констанс беше твърд последовател на идеята, че съпругата оказва благотворно влияние върху съпруга и смяташе, че херцогът има нужда от това. Според нея възможно най-бързо трябваше да му се набави някой, който да подобри маниерите, навиците и погледа му върху живота.