Беше му говорила често по този въпрос, но само в някакъв общ и мъгляв план. Сега, когато в живота й се беше появила Ванеса Поук и даже беше тук в Бландингс заедно с него, й се стори, че е дошъл моментът да се премине към нещо по-конкретно; да се погледнат нещата право в очите, макар че тя не би употребила точно този израз, и да се изрекат ясно и гласно. Лейди Констанс опипа внимателно почвата.
— Колко са очарователни американките — започна тя. — Привлекателни, шик и така добре облечени.
Херцогът разбра, че тя е в дълбоко заблуждение. Но, разбира се, това се очаква от женския пол. При този пол слабоумието се разбира от само себе си.
— Тя не е американка. Онзи, който я е нарисувал, е бил французин, така че тя също трябва да е била французойка. Логично е някой, който рисува във Франция, да има френски модел. Сигурно се е казвала Габи или Бриджит, или Мими, или нещо подобно. И ако мислиш, че е добре облечена, трябва да ти е изпила чавка акъла. По дяволите, та тя няма и един парцал на себе си.
Лейди Констанс прехапа устни и спря за момент преди да проговори. Дойде й наум злостната мисъл, че имаше случаи, когато Аларик изглеждаше точно като брат й Кларънс.
— Нямах предвид жената на картината — рече тя студено. — Мислех си за…
— Напомня ли ти на някого? — продължи херцогът. За него да остави някого да си довърши изречението, би било само проява на недоглеждане. — Питам те, защото познавам един американец на име Траут, който твърди, че е живият образ на третата му жена, а пък Емсуърт настоява, че тя определено прилича на оная негова свиня.
— Мислех си за…
— Нещо в изражението на очите и в начина, по който е легнала. Казва, че е виждал свинята си да лежи така стотици пъти. Обикновено го правела след обилно хранене.
— Това, което исках да кажа…
— А колкото и да е странно, аз намирам значителна прилика с жената на нашия свещеник в Уилтшир. Само в лице, разбира се, защото никога Не съм я виждал да лежи гола на мъхести брегове. Съмнявам се, че свещеникът изобщо ще й позволи.
— Ако само ме изслушаш, Аларик…
— Между другото, исках да ти кажа по-рано, поканил съм тук Траут. Мислех си, че почтеността го изисква. Жена му се развела с него, а той още е хлътнал до уши по нея, така че колкото повече гледа картината, която му напомня за нея, толкова повече ще се разпалва. Пристига този следобед.
Ако лейди Констанс разговаряше с лорд Емсуърт и той се беше изпуснал, че е поканил някакъв американец на име Траут в Бландингс без нейно разрешение, неизбежно щеше да се случи нещо, подобно на санфранциското земетресение5. Но вярна на политиката си да запази херцога във възможно най-доброто му настроение, тя позволи само оскъден намек на раздразнение да се прокрадне в думите й.
— Бих желала да не каниш хора в къщата ми, Аларик.
Херцогът, като мъж с ясен ум, на секундата видя несъответствието и отново забеляза неумението на женския пол да следва логиката. Според него това е нещо, което има връзка с костната структура на главите им.
— Как, дявол да го вземе, ще могат тогава да дойдат тук, ако не са поканени?
Лейди Констанс можеше да отговори, че познава такива, които сами се канят, но само въздъхна отчаяно.
— Кой е този Траут?
— Ти не слушаш ли? Нали ти казах. Янки. Срещнах го в клуба. Заприказвахме се и ми каза за жена си. Свестен човек. Чалнат, разбира се.
— Защо го наричаш така?
— Да се жени за всичките тия жени! Доколкото разбирам, прави го на всеки кръгъл час. Спомняш ли си песничката „Наричат ме Ото с цветята“ от някакво развлекателно шоу? „Ако не харесваш това във ръката, набери си друго от лехата, това са словата на Ото с цветята.“ Ето това е Траут.
— Очарователно.
— Много си е добре. Непрекъснато къркан, доколкото разбирам. Поне беше, когато го срещнах. Ронеше сълзи в един коктейл, докато ми разказваше за жена си. Била му третата, или може би четвъртата. Докато се обърнеш, и той вече се оженил. Странно хоби, но всеки с вкуса си, а струва ми се, той си харесва своето.
Беше подал на лейди Констанс репликата, от която се нуждаеше. Затова й се наложи да обърне гръб на доста тревожната мисъл, че като домакиня на Замъка Бландингс ще трябва да забавлява за неограничен период от време някакъв неуравновесен алкохолик.
— Не мислиш ли, че е време да се ожениш отново, Аларик?
Гневно пръхтене отекна в портретната галерия като рог в мъглата.
— Казваш тоя идиотизъм всеки път, когато се видим. Едно си баба знае, едно си бае. За кого искаш да се оженя сега?
5
Силно земетресение станало през април 1906 г., което разрушило голяма част от града — бел.ред.