— За Ванеса Поук.
— Американката, която си довела? Коя е тя? Някоя приятелка от Ню Йорк?
— Не, срещнах я на кораба. Имах невралгична атака, и тя беше много мила с мен. Трябваше да прекарам два дни на легло, а Ванеса остана да се грижи за мен.
— Сигурно е искала да намаже нещо.
— Не ставай смешен.
— Опита ли се да ти иска заем?
— Разбира се, че не. Тя е много по-богата от мен. Поне баща й.
— Откъде знаеш това?
— Тя ми каза. Дъщеря е на Д. В. Поук. Трябва да си чувал за Д. В. Поук?
— Мисля, че знам това име.
— Разбира се, че го знаеш. Той е финансов крез. Контролира всякакъв род бизнес… банки, пътища, мини, всичко.
— Така ли? — облещи се херцогът.
— Никой не може да нарече Джеймс просяк, но когато се сравнява с Д. В. Поук, се чувства точно такъв. И има много високо кръвно.
— Кой, Джеймс ли?
— Не, Поук. Може да умре от апоплексия всеки момент и Ванеса ще стане една от най-богатите жени в Америка.
— Наистина ли? — замисли се херцогът. — Наистина ли? Блясъкът, който се появи в жабешките му очи, не убягна на лейди Констанс, нито пък я учуди. Тя очакваше думите й да породят мощна реакция. Ако някой й кажеше, че които и да било нейни възгледи съвпадат с тези на брат й Галахад, щеше да бъде отвратена, и все пак по въпроса за страстта на херцога към парите, въпросните възгледи се покриваха. Беше се запознала с тази негова слабост към звонковата наличност преди двадесет години, когато я информира, че годежът им е невалиден, защото баща й отказал да изпълни условията му по зестрата. Лейди Констанс никога не можа да се отблагодари на покойния си родител за свидливостта му. Обичаше Аларик като сестра, но интелигентността й подсказваше, че за жена с нейния взискателен темперамент, бракът с него би бил катастрофа. Ванеса беше друго. Нейният весел уравновесен нрав би й помогнал да се справи даже и с Аларик.
— Тя ще бъде идеална за теб — каза лейди Констанс.
— Изглежда симпатична — съгласи се херцогът.
— И за нея ще бъдеш добра партия.
— Разбира се.
— Тя отиде в библиотеката след закуска. Защо не идеш да си поговорите?
— Ще отида.
— Тя ще е очарована да те види.
— Предполагам. Отивам веднага. И не искам да се вясваш там, Кони. Изчезвай!
2
Гали трябваше да си промени плановете. Не успя да осъществи намерението си да покаже на Линда Гилпин красотите на алеята с тисовете, защото след най-краткия от всички кратки разговори, те се бяха разделили — тя, за да се върне в къщата, той, за да отиде при кочината на Императрицата, където знаеше, че ще намери лорд Емсуърт. Като резултат от разговора с ясната месечина за очите на своя кръщелник, той се чувстваше объркан и смутен и хранеше някаква слаба надежда, че Кларънс може да предложи нещо конструктивно. Такова чудо, разбира се, не беше много вероятно, защото Кларънс през целия си въздълъг живот никога, на никого, по никакъв въпрос не беше предлагал нещо конструктивно. Но често, като изложиш нещата пред другиго, мислите ти се избистрят, дори и той да се пули насреща ти като глуха кокошка.
Намери лорд Емсуърт провесен като мокър чорап над перилата на главната квартира на Императрицата с голям картоф в ръка. Галахад пристъпи направо към въпроса.
— Кларънс — каза той, — разтревожен съм.
— Съжалявам да чуя това, Галахад — отвърна лорд Емсуърт вежливо, като насочи към него вниманието си, до този момент монополизирано от сребърната медалистка, която се суетеше сред протеините и въглехидратите с такъв апетит, че би извикала одобрителна усмивка у Улф-Лехман. — Заради Кони ли? — попита, хващайки се за това, което мислеше за явно обяснение на душевните терзания на когото и да било в Замъка Бландингс.
— Не, не заради Кони. Става дума за един мой кръщелник.
— Не знаех, че имаш кръщелник.
— Имам няколко. Когато те помолят да изпълниш тоя ангажимент, няма как да откажеш. Не че се оплаквам от моите хора. Много ги обичам всичките, особено този. Надявам се, че не прекъсвам ранния ти обяд, Кларънс.
— Моля?
— Тоя картоф, който размахваш.
— О, това е за Императрицата. Тъкмо се канех да й го дам.
— Дай й го сега. После ще можеш да се концентрираш върху моя разказ.
— Точно. Да, продължавай, Галахад. Казваше, че мислиш да си осиновиш кръщелник.
— Нищо такова не съм казвал. Не можеш да си осиновяваш кръщелници. Те просто ти се лепват като израстъци. А въпросният кръщелник е син на стар мой приятел и сега е в беда.
Лорд Емсуърт се разтревожи.
— Пари? Ще се радвам да направя всичко, което е по силите ми.
— Много мило от твоя страна, Кларънс, но по отношение на парите всичко му е наред. Печели добре като адвокат и има дял в една картинна галерия на Бонд Стрийт. Интимният му живот, обаче, нещо се оплете. Помниш ли оная вечер, когато ми се обади, че Кони пак е цъфнала. Той беше при мен по това време и тъкмо ми казваше, че се е сгодил и ще се жени.