— Да изпратя ли за ветеринаря?
Запитването на Гали беше подигравателно. Той не прие на сериозно това вълнение около едно прасе, което очевидно беше в апогея на благополучието си, а и езикът още го болеше.
— Или да известя полицията? Или да свикам войската?
Единственото, което успя да проникне до съзнанието на лорд Емсуърт, беше ключовата дума.
— Да, ти ще телефонираш на ветеринаря, Галахад. Бих го направил и сам, но трябва да остана с нея. Той се казва Банкс. Бийч трябва да знае номера. Моля те, иди и намери Бийч без да се бавиш.
3
Още от старите времена на Пеликаните, та и до сега, Галахад Трийпуд се славеше като човек, който посреща сътресенията, под които по-невзрачни мъже се огъват и пропадат, невъзмутим и хладнокръвен като калкан в рибарски магазин. И наистина, малко бяха ударите в челюстта, образно казано, които да не го заварят твърд и непоколебим като скала. И все пак той тръгна към килера на Бийч, за да изпълни благотворителното си задание, с натежало сърце. От забележките на Линда Гилпин на път за алеята с тисовете му беше станало пределно ясно, че това, което се беше изпречило между нея и обичания му като син кръщелник не е някое от онези кратки спречквания между влюбени, които се оправят с няколко целувчици и един парфюм, а нещо трайно и истинско. По някаква причина, на която все още липсваше обяснение, Джони беше натрупал такъв пасив в брачната игра на залози, че май трябваше да излезе от играта.
Това не бяха най-веселите мисли за един любящ кръстник и той беше дълбоко угрижен, когато стигна до къщата. Галахад беше оптимист. През целия си набразден от бури жизнен път храбро се бе придържал към идеята, че колкото и ниско да са надвиснали облаците над челото ти, най-накрая слънцето ще ги пробие и ще те огрее. Но този път изглежда слънцето имаше други намерения.
Като размишляваше така, пресичайки салона, от вглъбеността го извади глас, който викаше неговото име. Лейди Констанс се беше изправила на прага на кехлибарената гостна и приличаше неимоверно на Статуята на свободата.
— Моля те, ела, Галахад.
Разговорите с Кони обикновено приличаха на схватки и не бяха между удоволствията, за които Гали даваше мило и драго. А точно в този момент, когато челото му беше натежало от мисли, той се почувства особено алергичен към подобна среща на четири очи.
— Сега не мога. Имам работа. Зает съм до гуша.
— Не ме е грижа колко си зает. Искам да говоря с теб.
— Е, добре, но говори бързо. Императрицата отказа да изяде един картоф. Кларънс е обезумял и аз трябва да извикам ветеринаря. Дошъл е кризисен момент и всички са уведомени, че сега е времето да откликнат и да предложат помощта си.
Той я последва в гостната, тръшна се в един стол и започна да лъска монокъла си, което изтръгна от нея едно пронизително „О, мили боже, не прави това!“.
— Какво?
— Не бърникай това противно стъкло.
На Гали му стана ясно, че сестра му е в едно от ония настроения, които приблизително се покриват с тия на Клеопатра и Бодисея6, когато нещо не им е вървяло, и напрегна цялата си воля, за да се държи мъжки. Едно от правилата на живота му беше „Когато Кони започне да хвърля къчове наоколо, сложи я под ботуш без да губиш време“. Това беше политика, която той упорито се мъчеше да насади у лорд Емсуърт, но без всякакъв успех.
— Не мога да разбера защо го наричаш „противно“ — каза той с достойнство. — Години наред са му се възхищавали някои от най-вещите продавачи на желирани змиорки. Какво имаш в главата си, Кони? Не ме домъкна тук, за да ме замеряш с просташки обиди.
— Домъкнах те тук, както ти се изрази, защото искам да говоря с теб за Ванеса Поук.
— Така е по-добре. Винаги се радвам, когато говорят с мен за тая сладурана Поук. Очарователно същество.
— Точно така, а ти имаш навика да монополизираш очарователните същества, които посещават замъка и да не даваш никой да припари до тях.
— Човек се опитва да е любезен.
— Е, този път недей. Има и други, които биха искали понякога да си разменят някоя и друга дума с Ванеса.
Само неудоволствието от евентуално избухване извън всякакъв контрол възпря Гали да посегне към монокъла си и да започне да го лъска отново. Значението на думите й не му убягна. Като се изключи Хауърд Чесни, имаше само един човек, когото тя можеше да има предвид, а и не беше вероятно да бере грижа за Хауърд Чесни.
— Да не би да говориш за Дънстъбъл?
Лейди Констанс трепна възбудено, като Статуята на свободата, ухапана от комар, прелетял от блатата на Джърси. Тя се навъси, а това винаги се случваше рано или късно, когато обменяше реплики с брат си Галахад.