— Защо упорстваш да го наричаш така? Познаваш го от години. Защо не Аларик?
— Ти не слушай как го наричам. Ако само знаеше как бих искал да го наричам, щеше да се учудиш колко съм умерен. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че човекът-морж се е влюбил от пръв поглед във Ванеса Поук?
— Аларик не е човекът-морж.
— Не одобряваш думата „човек“?
Лейди Констанс преглътна два пъти и така успя да преодолее порива си да халоса брат си по главата с кристалната ваза с гладиоли. Една от трагедиите на напредващата възраст за разлика от безгрижните детски години е, че спонтанните реакции трябва да се обуздават. Ако бяха, както някога, деца, далеч по-малка провокация от тази би я тласнала в атака със зъби и нокти. Тя си наложи с усилие да запази приличие в разговора.
— Няма да си загубя цялата сутрин в препирни с теб, Галахад. Естествено не съм казала такава глупост, че Аларик се е влюбил от пръв поглед, но Ванеса много го заинтригува. Не съм изненадана. Тя е много привлекателна.
— Но той не е — отвърна Гали.
Лейди Констанс го погледна строго. Погледът й обаче отиде на вятъра, защото от хуманност Гали не лъскаше монокъла си, а подпомагаше мисловната си дейност отпуснат на стола със затворени очи. Гласът, който дочу, беше леден.
— Аларик е изключително привлекателен.
— Ако си падаш по моржове.
— И искам да разбереш, че не трябва да пречиш на…
— Ухажването му?
— Ако това е думата, която предпочиташ да употребиш.
— Много добре. Но нека да ти кажа на раздяла, че ако се опитваш да ожениш Дънстъбъл тоя сезон, нямаш шансове. Прекалено е затънал в собствения си коловоз и е прекалено пристрастен към собствените си удобства, за да се ожени за когото и да било. Не се залъгвай. Той може да ти поиграе по свирката и да те накара да си помислиш, че е готов да се хвърли в пропастта, но ще се сети колко му е добре като вдовец и ще се оттегли навреме.
И като каза това, Гали се понесе към килера на Бийч в изпълнение на мисията си.
Когато влезе, Бийч лъскаше сребърните прибори. Трябваше да остави това свое задължение за малко, за да се обади на ветеринаря, чийто кабинет беше в Маркет Бландингс, и да го помоли горещо да побърза към кочината на Императрицата. И тъкмо беше оставил слушалката, когато телефонът иззвъня отново.
— За вас, мистър Галахад. Някой си мистър Халидей.
— А, очаквах да се обади. Здравей, Джони.
Разговорът, който последва, беше кратък, твърде кратък за Бийч, чието любопитство се изостри. Разбра, че този мистър Халидей се обажда от „Емсуърт Армс“ и иска да види мистър Галахад възможно най-бързо, но извън това всичко друго беше мистерия.
Накрая Гали затвори телефона и само след едно кратко „Трябва да ида до Маркет Бландингс“, побърза да излезе.
Странно, каза си Бийч, изключително необичайно. Даже зловещо, ако се замислиш. Като ония телефонни обаждания в страшните романи, които бяха любимото му четиво.
Надяваше се мистър Галахад да не се е забъркал с някоя банда.
4
Гласът на Джон по телефона звучеше толкова глухо, че Гали затвърди впечатлението си относно калибъра на пропастта между него и госпожица Гилпин, а когато стигна до местоназначението и го видя, разбра колко основателни са били тревогите му.
Дали заради превъзходната бира, или заради очарованието на сенчестата градина на брега на реката, но в „Емсуърт Армс“ рядко се виждаха посърнали лица. Затова и лицето на Джон биеше на очи още повече. Това напомни на Гали за неговия стар приятел Бифън Овошката, който беше отишъл на конните състезания в Хърст Парк с дълга асирийска брада, за да не го познаят половин дузината букмейкъри, на които дължеше пари. Брадата, обаче, недостатъчно добре намазана с желатин, се беше отлепила. И ето ти го сега отново същият празен, невиждащ поглед.
Докато не се разположиха на една маса в градината с халби бира пред себе си, не беше изречена нито една дума. Но на Гали не му беше присъщо да си държи устата затворена твърде дълго. След като си вдъхна увереност с глътка от елексира, той се наведе напред и потупа бащински сътрапезника си по рамото.
— Разкажи ми всичко, момчето ми — каза той с приглушен тон, като че ли говореше на болен на носилка. — Трябва да спомена, че само преди около час разговарях с госпожица Гилпин и малко или много съм наясно за ситуацията. Така да се каже, макар и без подробностите, схващам цялостната картина. Вашият годеж, както разбрах от нея, е развален, а само преди ден-два вие се врекохте един на друг, според мен, по доста кратка процедура. Това е някаква загадка.