Та седеше си тя там и си мислеше за Уилбър Траут. Новината, че се очаква със следобедния влак, я бе настроила носталгично. Той сигурно не помнеше, защото животът му беше изпъстрен с женски истории, но някога, за много кратко време, те бяха сгодени. И макар че Ванеса беше тази, която развали годежа, в сърцето й се бе запазила някаква майчинска нежност към него. Всеки път, когато прочетеше за поредния му брак, тя не можеше да не изпита чувството на вина, че е напуснала поста си и е престанала да се грижи за него. Без деликатните й напътствия той бе загубил всякакви задръжки и скачаше от блондинка на блондинка с такова усърдие, като че възнамеряваше да се жени за тях, докато се изчерпят.
Уилбър Траут беше изключително симпатичен млад мъж, чиято основна грешка в живота бе, че имаше баща, който се забавляваше да трупа пари и смяташе за загубен всеки — ден, минал без увеличаване на банковия си баланс. Ако беше син на някой по-скромен по отношение на данъка си общ доход човечец, щеше да си живее като доволен и безобиден писарушка и единственото му разточителство щеше да бъде някое и друго пътуване до Палъсейдс Парк или Коуни Айлънд7. Наследството от около петдесет милиона долара в ценни книжа обаче му разбърка главата и той стана най-известният плейбой в Ню Йорк. Сервитьорите му се увъртаха, журналистите черпеха от него материал за клюкарските си рубрики, а той организираше забави, на които канеше и богатите, и бедните. Точно на една такава забава се бяха запознали с Ванеса и сега тя седеше в сенчестото кътче и си спомняше старите времена.
Много можеше да се каже в полза на това сенчесто кътче. Беше прохладно. Наоколо се носеше ухание. Ручейчето, което струеше през него на път за езерото, ромолеше мелодично. И преди всичко Аларик, херцогът на Дънстъбъл, не беше там. Но всички тези преимущества бледнееха пред неоспоримия факт, че точно това кътче беше нещо като клуб на всички хвъркати насекоми в Шропшир. След малко, когато тяхната компания й омръзна, Ванеса стана и се отправи към къщата. Щом я наближи, на стъпалата се показа лорд Емсуърт.
Тя го поздрави сърдечно.
— Кръшкате, а, лорд Емсуърт?
— Моля?
— Или Императрицата ви е дала свободен следобед? Не сте ли обикновено дежурен в този час на деня?
Лорд Емсуърт, който гледаше тъжно, се оживи малко. Той харесваше Ванеса. Намираше я отзивчива, а това, от което имаше нужда сега, беше едно отзивчиво ухо, в което да излее тревогите си. Затова той изложи причините за своето отчаяние.
— Кони ми каза да посрещна този Траут на гарата. Влакът му ще пристигне скоро. Забравих точно кога, но Ваулс сигурно знае. А трябва да стоя край Императрицата всяка една минута. Тя има нужда да съм до нея.
— Защо не кажете на лейди Констанс, че вече имате ангажимент?
Недоумението зад пенснето на лорд Емсуърт показа, че тази революционна идея не му е идвала наум. Когато Кони ти каже да направиш нещо, ти не й отговаряш, че вече имаш ангажимент. Галахад, разбира се, би бил способен на такъв акт на безразсъдно геройство, но той, освен че беше човек от стомана, кален в стотици битки с букмейкъри, разносвачи на призовки и мошеници по конните писти, имаше и монокъл, който, само трябваше да попипа, за да всее страх у могъщата си сестра. Такъв подвиг не можеше да се очаква от мъж с пенсне. Като потрепери само от мисълта за подобно нещо, той каза:
— Не, не бих могъл да направя това.
— Защо не?
— Тя ще се разгневи.
По чакъла изскърцаха колела и една кола зави зад ъгъла с шофьора Ваулс на волана.
— О, господи — въздъхна лорд Емсуърт.
— Вижте — каза Ванеса, — защо аз да не отида да посрещна Траут?
Лорд Емсуърт така подскочи при това предложение, че пенснето му се отдели от носа, към който принадлежеше. Като го изтегли за ланеца, той я погледна с благоговение. По време на посещението си в Ню Йорк за сватбата на Кони и Джеймс Скунмейкър, графът беше станал голям почитател на американските момичета, но никога не бе предполагал, че даже и те могат да бъдат толкова благородни.
— Наистина ли? Наистина ли ще отидете?
— Разбира се. За мен ще бъде удоволствие.
— Няма нужда да казваме на Кони.
7
Верига от стръмни скали на западния бряг на р.Хъдсън и увеселителен парк в Бруклин, разположен на полуостров — бел.пр.