— Абсолютно никаква.
— О, това е изключително мило от ваша страна. Не знам как да ви се отблагодаря.
— Не се безпокойте.
— Разбирате ли, заради Императрицата е. Искам да кажа…
— Знам какво искате да кажете. Вашето място е до нея.
— Именно. Не трябва да я оставям и за момент. Непрекъснато ме уверяват, че няма причина за безпокойство. Но факт е, че Императрицата отказа да изяде картофа, който й предложих. Представяте ли си?
— Картофът развален ли беше?
— Не, и точно това е зловещо. Беше напълно нормален картоф, а тя само го подуши и…
— … му обърна гръб?
— Точно. Подуши го и го подмина. Естествено е да съм разтревожен.
— Всеки би бил.
— Ако само можех да се консултирам с Улф-Лехман.
— А защо не можете?
— Той е умрял.
— А, разбирам. Това май го изключва от списъка на консултантите. Макар че може да се направи спиритически сеанс и…
— И ако наистина отидете до гарата…
— Вече съм тръгнала. Маркет Бландингс, ето ме, идвам.
— Страхувам се, че искам прекалено много от вас. Сигурно ще ви е скучно да си говорите с мистър Траут на връщане. Истинско напрежение е да мислиш какво да кажеш на непознат.
— Всичко е наред. Уили Траут не е непознат. Познавах го от другата страна на океана.
— Откъде?
— В Америка.
— О-о, а-а, да, разбира се, да. От другата страна на океана, точно така.
— Ще имаме един куп неща за приказване. Нито секунда скука.
— Върховно — възкликна лорд Емсуърт. — Върховно, върховно, върховно.
Когато колата пристигна, влакът тъкмо влизаше в гарата. Щом Уилбър Траут се показа от него, Ванеса направи първата стъпка с едно жизнерадостно „Здрасти“, а той отвърна със същите две приветливи срички. Нямаше никакво смущение от негова страна при тази неочаквана среща с жена, която е обичал и загубил. Ако срещите с жени, които е обичал и загубил, можеха да смутят Уилбър Траут, щеше да му се наложи да прекара половината от живота си в изчервяване и почесване на носа. Ванеса беше стара приятелка, която виждаше с удоволствие. И макар да беше в известно неведение коя точно е тя, той определено си спомняше, че я е виждал някога. А когато му каза, след като я нарече Полин, че името й е Ванеса, спомените му си дойдоха на място. Помогна и това, разбира се, че тя беше единствената в дългия списък, за която е бил сгоден, но не се е оженил.
Ванеса му обясни обстоятелствата, които са я довели в Замъка Бландингс. После поговориха за старите времена, за забавите, които беше правил, за приятелите и мацетата, които му бяха гостували заедно с нея, и за оная нощ, когато се беше гмурнал в един фонтан с вечерния си костюм. Но тези спомени бяха мимолетни и не го отклониха твърде много. Съзнанието му бе заето с по-дълбоки проблеми.
— Я кажи, има ли някъде наблизо място, където можеш да сръбнеш едно питие? — попита той и тя му отговори, че напитки от всякакъв род има в „Емсуърт Армс“ на един хвърлей оттук. Има и други пивници в Маркет Бландингс — като започнеш от „Гъската и гъсока“, „Веселите крикетисти“, „Житния клас“, „Коларска почивка“, „Синята крава“, „Добрата работа“…, но те обслужваха повече пролетариата, отколкото посетители-милионери от Ню Йорк. След като обясни това на Уилбър, и след като внесоха светлина в следобеда на Ваулс, като му казаха, че и той може да се освежи на бара, те се разположиха на една маса в очарователните градини на „Емсуърт Армс“ и я заредиха с джин и тоник. Ванеса се зае да облече в думи мисълта, която беше в главата й от мига, в който го видя.
— Уили — каза тя, — изглеждаш като корабокрушенец на остров с людоеди.
Той не се обиди от прямотата на един стар приятел. Всъщност, сам беше стигнал до това заключение, като се гледаше в огледалото тази сутрин. Изпусна една печална въздишка.
— Имах много проблеми.
— Този път какво се случи?
— Дълга история.
— Преди да започнеш ми кажи каква е тази мистерия с пристигането ти в Замъка Бландингс?
— Това е част от историята.
— Добре тогава, започвай. Имаш думата.
Уилбър отпи голяма глътка джин с тоник, за да улесни строяването на мислите си. След една минута на размишления, изглежда вече ги беше подредил.
— Всичко започна с развода ми.
— С коя? Луела?
— Не, не Луела.
— Марлийн?
— Не, не Марлийн, Женвиев.
— А-а, Женвиев? Да, четох за това.
— Беше ужасен шок. Тя ме напусна.
На Ванеса й мина през ум, че след този негов богат опит в подобни истории, едно напускане на поредната съпруга би трябвало да е просто рутина, но не го изрече. Тя беше тактично момиче и й стана ясно, че по някакви неведоми причини загубата на третата мисис Траут, която дъвчела дъвка и говорела като бебе, го е засегнала дълбоко.