— Наистина ли мислиш, че можеш да го направиш?
— Разбира се, че мога да го направя. Трябва само да се обмисли. Всъщност вече ми се мержелее една идея. Колебая се, защото трябва да се включи и Чесни.
— Кой е Чесни?
— Един мъж, който е на посещение в замъка. Прилича ми на мошеник, но трябва да съм сигурна, преди да предприема подобен план. Не трябва да се рискува с тези неща.
— Определено не трябва.
— Ако го понаблюдавам още малко, ще мога да кажа със сигурност. Надявам се, ще се окаже такъв, за какъвто го мисля, защото в цялата тази история има нещо, което е ясно като бял ден — и това е, че на Негова милост херцога не може да се позволи безнаказано да подлага крак на младите и невинни души. А сега — скочи тя, — хайде да измъкнем този шофьор от бара и да тръгваме към замъка.
Шеста глава
1
Когато Джон пристигна в Лондон, беше паднала безутешна нощ. Гара Падингтън отново си беше същата ведра и изискана гара и неговият скръбен вид контрастираше по същия начин, както и в „Емсуърт Армс“. Портиерите в Падингтън обичат да виждат усмихнати лица около себе си. Те може да изпитват жалост към младите мъже със сключени вежди и трескави очи, но предпочитат да не влизат в разговор с тях. Същото се отнася и за пазачите, машинистите и хората от закусвалнята. Целият персонал въздъхна с облекчение, когато Джон се оттегли в едно такси и се отправи към Холси Корт, 3.1 — неговият лондонски адрес.
Разговорът му с Гали беше задълбочил безнадеждността, която го съпътстваше на път за Шропшир. Тогава поканата за Замъка Бландингс му изглеждаше в кърпа вързана. А това беше основна предпоставка за сдобряване с момичето, чието нежно сърце беше наранил с всичките ония „Няма ли да бъде правилно да кажем…“ и „Не е ли истина, че…“. Веднъж проникнал в замъка, той щеше да бъде в удобна позиция да започне да пледира — а под пледиране имаше предвид истинско пледиране, без да се пропуска нито дума или акт, които могат да доведат до мирно разрешение. Само веднъж да доведе Линда на масата за преговори, беше си казвал той, само веднъж да чуе тя треперещия му глас и види прочувствения му поглед, всичко би се подредило.
Отказът на Гали да сътрудничи му подейства като неочакван удар под кръста и обезглави целия план за кампанията. Не може да се каже, че думите, които чу от кръстника си на раздяла направиха нещо за повдигане на духа му. Гали обеща да докосне най-тънките струни в душата на Линда с увереността на мъж, който от ранно детство си е играл с най-тънките струни от душите на момичетата като със струнен инструмент, но от това можеше да извлече много малко успокоение. Трета страна никога не може да постигне нещо съществено в такива ситуации. Деликатните преговори между две разлъчени сърца не могат да се водят от посредник — тука е нужен личен допир.
Холси Корт, когато стигна до него, постави капака на унинието му. Това беше една неприветлива задънена улица, претъпкана със скитащи котки и подхвърчащи вестници. Единствената й добра черта беше, че да се живее там бе евтино. Холси Чеймбърс, където държеше апартамент последните две години, беше разнебитена сграда, населена предимно с млади хора, които се опитваха да се справят с живота — журналисти като Джери Шусмит, по едно време редактор на оня невзрачен седмичник „Хайлайф интрига“, или писатели на детективски романи като Джеф Милър. Джон беше наследил апартамента на последния, когато Джеф се ожени и отиде да живее в Ню Йорк, а заедно с него му беше завещана и Мама Балсам — храбрата душа, която се беше грижила за великия творец като майчица. Щом отвори вратата, тя се показа от кухнята и той я поздрави с едно „Здравей, мамче“, което се надяваше да не звучи много като погребален звън.
— Добър вечер, сър — отвърна тя. — Значи се върнахте. Добре ли прекарахте в провинцията?
Джон стисна устни и задържа дъха си, за да възпре глухия смях, който напираше у него в отговор на това запитване. Нямаше желание да открива на добрата жена, че разговаря с една угнетена душа, защото само ако разбереше, върху му щеше да се излее океан от съчувствие, с който в момента не можеше да се справи. Мама Балсам, когато е на състрадателна вълна, действа зашеметяващо.
— Много добре — каза той, като преброи до десет.
— И къде ходихте?
— В Шропшир.
— Това е много далече.
— Да.
— Добре, че времето се задържа.
— Да.
— Неприятно е, когато завали дъжд по време на приятна екскурзия в провинцията.