— Да… Какво?
— Знам, че звучи странно, но всъщност е много просто.
— Тогава би ли обяснил.
— Ще обясня.
Гали, както вече споменахме, беше по-добър разказвач, отколкото слушател, но в случая не даде никакъв повод за недоволство в изпълнението на тази роля. Никой не би могъл да слуша по-внимателно. Той попиваше всяка дума от разказа на Джон и нито веднъж не го прекъсна, а в края даже не каза, че това му напомняло на нещо, което се случило с негов приятел от Клуба на Пеликаните. Щял да бъде очарован да изпълни фасулската задача, която му се възлага. Да занесе фалшификата на Джон и да върне оригиналната картина в портретната галерия на замъка, увери го той, ще бъде идеален начин да си запълни времето. Времето, каза той, винаги се точи като нишка от пашкул, когато си в провинцията, и си благодарен, ако си намериш някакво занимание.
— Донесъл си истинската стока, нали? — попита той, преливащ от енергия, експедитивност и деловитост. — Върховно, върховно, както би казал Кларънс. Къде е?
— Горе в стаята ми.
— Не мога да я взема сега, разбира се.
— Защо?
— Мило момче, използвай сивите си клетки. Каква ще я забъркам, ако срещна Кони и тя ме попита какво си въобразявам, че правя, прокрадвайки се с някаква огромна картина под мишница. Няма да знам накъде да се обърна. Не, потайността е належаща.
— Да, прав си.
— Това е нещо, което трябва да се свърши в късен нощен час, колкото по-късен, толкова по-добре. Трябва да си уговорим среща. Къде може да стане? Не в съборения параклис, защото няма съборен параклис, а другите места, които се сещам, не ти говорят нищо, защото не познаваш околността. Мисля да пообиколя малко и да размисля, ако не възразяваш.
Като получи позволение, той започна да обикаля в кръг и сигурно размишленията му бяха плодотворни, защото на единадесетата обиколка заяви, че го е измислил.
— Кочината!
— Какво?
— Скъпоценната резиденция на свинята-медалистка на Кларънс — Императрицата на Бландингс. Идеално място за тайни срещи, защото колкото и черна да е нощта, отличителният парфюм на сладураната ще те доведе до него безпогрешно. Близо е до градината зад кухнята. Трябва да идеш дотам, да подушиш въздуха и да следваш носа си. Имаше една популярна песен преди да се родиш. Припевът й започваше така: „Не е всичко лавандула…“ Би могла да се посвети точно на Императрицата. Най-добрите й приятели не биха й казали, но тя страда от болестта „Как ти е обонянието?“ Умно, нали? Значи не можеш да сбъркаш. И трябва да го направим тази нощ, защото времето е от голямо значение. Дънстъбъл е купил тази картина с намерението да я продаде на американеца Траут. Траут пристигна вчера. Щом се разберат, той вероятно ще си тръгне и хоп, нашите шансове за размяна отишли по дяволите. Така че, ела в полунощ при резиденцията на Императрицата, а оттам нататък е мой ред.
Един закъснял пристъп на угризения се обади у Джон. За първи път му дойде наум, че колкото и небрежно да казва Гали, че задачата е фасулска, той иска твърде много от най-услужливия кръстник на света.
— Съвестно ми е, че те накиснах в такава работа, Гали.
— Скъпо момче, за мен ще е забавление.
— Полунощ не е ли късно за теб?
— А, кажи-речи тъкмо ще е мръкнало.
— Ами ако те пипнат.
— Няма да ме пипнат. Никога не са ме пипвали. Наричат ме Сянката.
— Е, щом е така, не мога да ти кажа колко съм ти признателен. Голям товар смъкваш от плещите ми.
— Но май остава още доста върху тях.
— Остава — гласът на Джон секна, като че ли внезапно го беше налегнал остър пристъп на възпаление на горните дихателни пътища. — Дали… дали… дали случайно не си й подхвърлил нещо?
— Не още. Изчаквам момента. Тия неща не могат да се пришпорват. Имаш ли работа с жена, дето й е крив светът, ако си мъдър, изчакай малко да се уталожи мътилката.
— Как… ъ-ъ… как е тя?
— Физически е тип-топ. Психически — не толкова цветущо. Трябва да си търпелив и да си повтаряш, че сегашното й желание да те потопи в цвъртящо масло, накрая ще премине. Времето е велик лечител и всичките тям подобни приказки не са измислени току-тъй. Но да се върнем на въпроса, научи ли си упражнението? Добре. Тогава те напускам. Ще се видим в нула часа. Прикрий се и дебни, докато чуеш зова на белия бухал, после хуквай към мен. Мисля, че ще успея с белия бухал, но ако стане някаква засечка, и кафявият ще свърши работа.
Седма глава
1
Часовникът над конюшните отмери дванадесет без петнадесет, когато Гали се измъкна от портретната галерия, носейки подправената полегнала гола. Беше обул меки обувки с гумени подметки, както подобава на човек, излязъл да се впусне в опасна мисия. Внимателно, поради изключително ниската степен на сцепление на дъбовите стъпала, той преодоля разстоянието до преддверието, а оттам и до входната вратата, към която то водеше. Като освободи резето, което Бийч беше пуснал преди да занесе в девет и тридесет подноса с напитките в дневната, Гали прекрачи прага и нощта го обгърна. Докато вървеше, той усети за момент силна болка по годините, от които не беше останало нищо като след нашествие от скакалци. Точно по същия начин, спомни си той, когато сърцето му беше младо и всеки представител на женския пол му изглеждаше двадесет и четири каратов, той се беше прокрадвал в тъмнината, за да обменя идеи с едно момиче на име Мод, понастоящем баба на внуци.