— Като мой приятел — абсолютно невъзможно. Няма нужда да се хабиш да прекрачваш прага. „Изхвърлете този човек“, ще вресне Кони на прислугата и кухненските помощници. „И му покажете как играе тоягата“, ще добави тя. Единственият начин да се задържиш повече от десет минути, е да си сложиш фалшиви мустаци и брада и да кажеш, че си дошъл да провериш канализацията. А това ми напомня, че един от Пеликаните направи това веднъж и…
Но пеликанската историята за онзи тип, който, несъмнено с основателни мотиви, си окосмил брадата като козел и показал интерес към канализацията, не можа да бъде разказана с оная пространност, обичайна за Гали, когато е в носталгично настроение. В тази хроника вече няколко пъти бе подчертано, че мъчно му се слагаха спирачки, но едно от нещата, които положително можеха да го обуздаят, беше блещукането в такъв един момент на фенерче, което напредваше колебливо през мрака в неговата посока. Гласът му секна на „и“-то, като че ли някой противник на анекдотите го беше докопал за гърлото.
Джон също видя фенерчето и този единствен поглед беше достатъчен да му подпали фитила. В следващия момент се беше изпарил и Гали не загуби много време да последва мъдрия му пример. Колкото и забавна да беше, според него, историята за брадатия от Клуба на Пеликаните, той не почувства импулс да остане и да я разкаже на факлоносеца. „По-добре“ — помисли си той — „да се оттегля, докато е възможно“. Те с Джон вече бяха разменили полегналите голи, така че всъщност нищо не го задържаше тук.
Като се върна по обиколен маршрут в къщата, Гали внимателно сложи резето на входната врата. Не искаше да нарани чувствата на Бийч, когато последният тръгне на проверка сутринта, като го подведе, че е забравил такава важна част от задълженията си. Свършил и това добро дело, той се изкачи по стълбите към стаята си.
Тя беше в един коридор с портретната галерия, но Гали не влезе в нея веднага. Окачването на една картина е нещо, което може да се свърши във всеки един момент през следващите шест часа, а навън във влажната нощ се беше сгорещил и изпотил. Очевидно, първата му работа беше да се изкъпе. Той си взе голямата гъба и препусна по коридора.
2
Този, който така рязко причини преждевременния свършек на пеликанската историята, беше лорд Емсуърт. Като правило той обикновено си беше в леглото и спеше в този час на нощта, но сега душевните терзания го бяха измъкнали от чаршафите, сякаш че нещо остро го бодеше през дюшека. Не можеше да се свърти от тревога по Императрицата.
Както беше казал и на Ванеса, от зловещата история с отхвърления картоф до края на деня ветеринарят мистър Банкс няколко пъти го беше уверил, че благородното животно е в цветуща форма и няма място за тревоги. Въпреки това той беше все така неспокоен. Дори и да се приеме, че мистър Банкс е признат експерт, чиито професионални умения са му спечелили блестящи оценки от всякакъв род хора, той би могъл веднъж и да сгреши. Или пък, представи си, че е забелязал симптомите на някоя фатална болест и за да не го притесни, я е скрил от него.
Тези размисли го държаха буден и когато накрая успя да задреме, положението не се подобри. Сънят, който широко се рекламира като средство за изглаждане на кахърните бръчки, му донесе само кошмари от най-смущаващо естество. Присъни му се, че отива към кочината, цял в тръпнещо очакване на обичайния празник за окото, а там пред него стои една мършава, пипонеста Императрица, дето й се броят ребрата. Целият й вид издава спортната злоба на свиня, тренирала усилено седмици наред, за да спечели годишното състезание по спортно ходене от Лондон до Брайтън или пък да изкачи Матерхорн по въже.
Този шок събуди лорда, но той не последва обичайната си практика да примигне два-три пъти и отново да заспи. Стана, облече си халата и пантофите и взе фенерчето от чекмеджето, където го беше скътал заедно с чорапите и носните си кърпички. Трябваше да отиде и да се убеди, че ужасът, който видя, е бил само сън.
Ако съзнанието му беше по-малко заето, щеше да забележи, стигайки до входната врата, че тя е отворена, но бидейки в такова тревожно състояние, това явление не му направи впечатление, и той небрежно го подмина.
Щракна, фенерчето, но това беше по-скоро съгласие с късния час, а не признание, че се нуждае от светлината му. И когато го направи, моментално застана в центъра на вниманието на стотици комари, нощни пеперуди и бръмбари, които се събират на рояци и бодърстват по цяла нощ в селските райони. Изглежда, че бяха чакали да дойде някоя сродна душа, за да вдъхне свежа струя в среднощната им веселба, и не можеше да има по-сърдечно посрещане от това, което му устроиха. Лорд Емсуърт поглъщаше десетия си комар, когато стигна до кочината и спря, за да напълни дробовете си с познатия мирис.