Нощта беше много тиха. Някъде в далечината се чу как закъсняла кола завива зад ъгъла на Шрусбъри Роуд, а по-наблизо успя да разпознае нещо, което можеше да е зовът на белия, или вероятно на кафявия бухал. Но от кочината — никакво грухтене, което за момент увеличи страховете му. След това логиката му прошепна, че в този час едва ли може да се очаква грухтене. За Галахад, чиито години на формиране протекоха в Клуба на Пеликаните, това можеше да бъде и ранна вечер, но за една свикнала на стриктен режим свиня като Императрицата, беше прекалено късно да се разтъпква и грухти. Разбира се, че тя си е под навеса и си взема своите осем часа.
Завладя го непреодолим порив да й хвърли едно око, и той не направи усилие да му се противопостави. Да се покатери на оградата беше за него, както се казва, работа за една секунда. Работа за втора секунда беше да се подхлъзне, да разпери ръце, да си заклещи крака и да пльосне с лице в калта. Усещайки се подгизнал, но не и обезкуражен, той се изправи и без повече произшествия стигна до целта, където една очарователна гледка възнагради постоянството му. Изтегната на сламеното си ложе и нежно похъркваща през нос, Императрицата се радваше на здравия си сън и само един поглед беше достатъчен да го увери колко далеч от истината е бил кошмарът му. В три поредни години тя получаваше сребърния медал в конкурса „Гойно прасе“ на ежегодната шропширска селскостопанска изложба и беше от ясно по-ясно, че ако в този момент пак е на състезанието, викът „Отново победител и шампион“ ще бъде в устата на всеки съдия. Юлий Цезар, който обичал да се обгражда с дебели мъже — а вероятно и прасета — би я приветствал без колебание сред антуража си.
Деветият граф Емсуърт беше предприел тази експедиция със съзнание, помътено от неизразими страхове, но се връщаше с ведро чело. Тази гледка на Императрицата, макар и кратка, имаше най-въодушевяващ ефект върху разположението на духа му. Всичко, мислеше си той, е прекрасно в този най-прекрасен свят, и чак когато стигна до къщата, беше принуден да промени възгледа си поне в едно отношение. Всичко щеше да бъде прекрасно в този най-прекрасен свят, ако някой в негово отсъствие не беше залостил вратата.
3
Не може да е приятно преживяване за един домакин да се намери посреднощ заключен извън собствената си къща, затова не бихме могли да го упрекнем, ако позволи гореизложеният факт да го смути. Разбира се, ако е човек решителен, има прост и лесен начин да се справи с положението, при условие, че белите му дробове са наред. Преди много години бащата на лорд Емсуърт се сблъскал с подобна дилема, когато веднъж се върнал в малките часове от годишната вечеря на „Шропширските верни синове“. И я разрешил посредством викане колкото му глас държи, а този глас, дори и в по-спокойни моменти, беше като на любител на тостове по време на обществен банкет. Освен това блъскал по вратата с една яка тояга и за нула време всички обитатели на замъка, с изключение на ония, които получили истеричен припадък, се събрали на входа, за да го пуснат. С една последна кратка ругатня той запратил тоягата по иконома и продължил към спалнята си.
Неговият син и наследник, който сега се пулеше озадачено към вратата през пенснето си, нямаше подобни природни дадености, за да се облегне на тях. Баща му, като повечето викториански бащи, имаше зад гърба си утешителното съзнание, че е господар в къщата си и че никакви упреци не се очакват от съпругата на следващата сутрин, ако я е стреснал така, че да подскочи петнадесет сантиметра вертикално нагоре в леглото си. Приемникът на титлата му не беше така благоприятно поставен в собствения си дом.
Мисълта какво ще каже Кони, ако бъде вдигната от сън с крясъци през нощта, парализира лорд Емсуърт. Той стоеше там вледенен. Преобладаващото впечатление сред онези от комарите, нощните пеперуди и бръмбарите, които го бяха придружили до вкъщи беше, че се е превърнал в солен стълб. За тях беше голяма изненада, когато в края на петата минута той шавна, размърда се и изглежда усети, че в тленната му обвивка все още блика живот. Причина за раздвижването бе внезапно осенилата го идея, че в нощ, топла като тази, херцогът сигурно е оставил отворен френския прозорец на градинския апартамент. И макар че лорд Емсуърт беше последният човек, който би твърдял, че е акробат, и първият, който би признал неумението си да извърши нещо толкова ловко като катеренето до втория етаж по водосточна тръба, той все пак се смяташе за способен да прекрачи един отворен френски прозорец. С чувството, че само минути го делят от щастливия край, заобиколи къщата и там, точно както очакваше, беше градинският апартамент с прозорец толкова гостоприемно отворен, колкото може да бъде един прозорец.