— Съжалявам. Обърнах масата. Беше съвсем случайно. Стреснах се от котката.
— Каква котка? Не виждам никаква котка.
Лорд Емсуърт се заоглежда с оня рехав поглед, който така често играеше по нервите на сестрите му Констанс, Дора, Шарлот, Джулия и Хермион. Отне му много повече време, отколкото на херцога, да открие, че стаята се е обезкотила.
— Трябва да си е отишла.
— Ако изобщо е била тук.
— О-о, беше тук.
— Ти го казваш.
По време на тази размяна на реплики, херцогът, явно с намерението да вдигне масата, будилника, купата, другата купа, пепелника, календара и сватбената снимка на лейди Констанс и съпруга й, се беше приближил до своя посетител. И когато направи това, чувството, което имаше от известно време, че въздухът е доста спарен тук, се засили. Той спря, подуши и направи интересно откритие.
— Емсуърт — рече, — вониш, та се не траеш.
Лорд Емсуърт също усещаше някакъв аромат. Би казал, един лек намек за дъх на прясно окосена трева.
— Ти си се въргалял в нещо.
Просветлението навести лорд Емсуърт.
— А-а, да. Да, да, да. Да, точно. Паднах в кочината, Аларик.
— Какво си направил?
— Бях отишъл да видя Императрицата, спънах се и паднах в кочината. Беше малко кално.
От самото начало на този разговор херцогът пуфтеше изпод мустаците си на чести интервали, но никога със силата, която предизвикаха тия думи. Мустаците му се изстреляха нагоре, като че ли целта му беше да ги откъсне от корените им. Досега в тази хроника не беше споменато, че той имаше още и големи забележителни уши, нещо като дръжките на гръцка амфора. Споменаваме ги при тия обстоятелства, защото сега не можеше да им повярва. С хриптящ глас попита:
— Отишъл си да видиш мръсното си прасе по това време на нощта?
Естествено лорд Емсуърт го заболя от въпросното описание на трикратната медалистка от Шропширската селскостопанска изложба, но нямаше как да протестира.
— Така се озовах в стаята ти, Аларик. Останах заключен навън, а твоят прозорец беше отворен.
Херцогът все още се бореше с изложените му факти, опитвайки се да извлече някакъв смисъл от тях.
— И защо си отишъл да гледаш мръсното си прасе по това време?
Лорд Емсуърт можеше да отговори на този въпрос.
— Сънувах я. Сънувах я, че е отслабнала.
Странен гърлен звук излезе от устните на херцога. Очите му се изцъклиха, а мустаците му щръкнаха нагоре. Той прокара ръка по челото си.
— И това те накара… по това време… — Той спря, като че беше осъзнал безнадеждността да се опише подобна ситуация както подобава с прости думи. — Най-добре си иди в леглото — заключи накрая.
— Да, точно така — каза лорд Емсуърт. Не му се случваше толкова често да се съгласява с Аларик, но този път стана. — Лека нощ, Аларик. Надявам се, че тук се чувстваш удобно.
— Чувствам се, когато не ми налитат нощем и не събарят всички мебели.
— Точно — съгласи се лорд Емсуърт. — Точно, точно, точно. Да, разбира се, именно.
Той излезе и тръгна по стълбите, съпровождан от плътна миризма на прасе, но не отиде веднага в стаята си. Някъде по пътя му хрумна нещо. Сети се, че има малки шансове да заспи отново, освен ако не успокои объркания си дух с някоя хубава книга с прасешка насоченост. А той беше оставил една изключително добре написана творба върху любимата си тема в портретната галерия тази сутрин, когато беше отишъл да погледа картината с младата жена, напомняща така много на Императрицата. Ще бъде приятно да й хвърли едно око и сега.
4
„Време е“ — помисли си Гали, като се върна свеж и розов от банята — „да се постави тази картина, където й е мястото.“ Тогава тя ще му се махне от главата и той ще може да посвети мислите си на нещо друго.
Докато напредваше по тъмния коридор, той усещаше приятната топлина, която е награда за добрата душа, извършила благородно дело за ближния. Разбира се много още имаше да се направи, преди да се каже, че на Джони му е оплетена кошницата, но той беше отхвърлил — или поне беше пред отхвърлянето — на един от товарите върху плещите му. Сега над галерията „Бендър“, където младият глупчо имаше такъв голям финансов интерес, не висеше застрашително фалита. Що се отнася до тази история, нямаше повече място за тревога, а няколко добре подбрани думи от страна на човек, който в миналото си е разплаквал и букмейкър, ще оправят работата и с разфучалото се девойче.
И както си размишляваше, с известна доза самодоволство, за късмета на кръщелника си да има такъв мъдър съветник, към който да се обърне винаги в труден момент, една гледка, която не беше очаквал, го закова на място. Под вратата на портретната галерия се процеждаше светлина, което показваше, че освен него и други са накрак тази нощ.