— Още сега ще отида в стаята му и ще видим кой кум, кой сват. Коя му е стаята?
— Не знам — отвърна Гали. — Коя е стаята на Траут, Кларънс?
— Страхувам се, че не бих могъл да ти кажа, Галахад — за лорд Емсуърт беше изненада някой да си мисли, че той може да знае нещо. — Има петдесет и две стаи в замъка. Много от тях, разбира се, не се обитават, като например тази, в която е преспала кралица Елизабет, и няколко от онези, известни като приемни, но предполагам, че мистър Траут е в някоя от останалите. Кони сигурно го е настанила някъде.
— Тогава това, което трябва да направим — каза херцогът като човек, който често открива Америка, — е да отидем при Кони и да я попитаме.
Беше си чиста случайност, че по време на този разговор лорд Емсуърт отново стоеше в близост до масичката, където херцогът беше наредил отново двете купи (вече празни), будилника, пепелника, календара и сватбената снимка на Джеймс Скунмейкър и лейди Констанс. Защото в мига, когато тези ужасяващи слова проникнаха до съзнанието му, той отново изпълни един от своите конвулсивни подскоци и масичката с цялото й съдържание се сгромоляса на пода по познатия ни начин. Което пък накара херцогът да възкликне: „О, небеса, погледнете го!“, а Гали — да предупреди брат си, че е взело да му става навик.
Той беше, обаче, глух за упреците.
— Но, Аларик!
— Какво има сега?
— Не можеш да събудиш Кони по това време!
— Не мога ли?
— Не знам какво ще каже?
— Тогава да отидем да проверим — предложи Гали, услужлив както винаги. — Няма нужда — допълни, защото той беше хуманист и не искаше адреналинът на брат му да се покачи прекомерно, — да идваш и ти, Кларънс. Дънстъбъл и аз ще се справим чудесно, а ти трябва да си лягаш. Лека нощ, светли принце, и нека ангели да пеят над главата ти, докато се отморяваш.
6
Да се твърди, че лейди Констанс се зарадва на посетителите си, когато след няколко минути почукаха на вратата, би било силно преувеличено. Тя очевидно беше разстроена и погледът й, който се заби първо в Гали, имаше силно сходство с погледа на Горгона Медуза. Едва когато видя херцога, пламъкът в очите й се уталожи. Нямаше безчинство, на което според нея Галахад да не е способен, но тя не можеше да повярва, че Аларик ще безпокои съня й без някоя основателна причина.
Херцогът проговори пръв. Някоя по-дребна душа щеше да напълни гащите при гледката на тази величествена жена с кална маска на лицето, но той не беше такъв.
— Ето те и теб! Къде е стаята на Траут, Кони?
Тя отвърна на въпроса с въпрос:
— Какво, за бога, правиш, Аларик? Защо се шляеш из къщата по това време?
Херцогът си имаше пряка процедура за тези неща. Не беше изкачвал двадесет стъпала, за да участва в подобно препитване.
— Няма какво да питаш защо се шляя из къщата. Ако наистина искаш да знаеш, търся това влечуго Траут.
— Защо ще търсиш мистър Траут? Ако искаш да му кажеш нещо, не може ли да почака до закуска?
— Не може, защото не може. Той ще се е чупил много преди закуска. Надявам се да не го е направил още сега.
Лейди Констанс беше в такава неравна позиция пред интелектуалния градус на разговора, че всъщност се обърна за помощ към брат си Галахад.
— Не разбирам. Какво иска да каже той, Галахад?
Както обикновено Гали беше самата услужливост.
— Много е просто, Кони. Той си мисли, че Траут е откраднал оная негова картина, и иска да си я възстанови. Смята, че тя е някъде умело замаскирана в стаята на крадеца и възнамерява да пъха запалени клечки между пръстите на краката му, докато изтръгне признание за скривалището. Доста разумно, така мисля. Тия неща винаги дават резултат.
Макар че това обяснение имаше най-добри намерения, лейди Констанс си остана в неведение.
— Но, Аларик, какво те кара да мислиш, че мистър Траут ти е откраднал картината?
— А кой друг може да бъде?
— Искам да кажа, защо смяташ, че изобщо някой я е откраднал?
— Ами картините нямат крака, нали?
— Не те разбирам?
— Ако някоя изчезне, значи е била взета, а Емсуърт току-що бил в портретната галерия и казва, че моята полегнала гола е изчезнала.
— Кларънс! — споменаването на това име оказа мигновен ефект за възстановяване на нейното хладнокръвие. — Нима наистина си изградил своето обвинение срещу мистър Траут само върху това, което е казал Кларънс? Ти го знаеш какъв е. Не можеш да разчиташ на нищо, казано от него. По същия начин, когато беше дете, упорстваше, че под леглото му имало индианци.