Както стоеше там с адреналин, покачен над нормата, пред входната врата спря с обичайното пуфкане и пафкане таксито на гарата. От него слезе един млад мъж. Това, предположи тя, е въпросният мистър Халидей, който Аларик й натрапи, и докато влизаше в къщата, тя го проследи с поглед, на който би завидял всеки изгладнял людоед. Не че имаше нещо отблъскващо или подозрително във вида му. Що се отнася до външността, той би могъл да бъде някой, когото самата тя е поканила в замъка. Но случаят не беше такъв и лицето й бе по-студено и от лед, когато няколко минути по-късно той влезе в стаята. Придружаваше го Гали и лейди Констанс предположи, че го е срещнал в коридора и го е довел, за да го представи на домакинята. Нервозен млад човек, забеляза последната. Изглеждаше като на тръни.
Съвсем правилна диагноза. Джон определено се чувстваше като в кактусова плантация. Въодушевлението, което почувства, когато Гали го информира, че замяната на картините е минала без засечка и че благодарение на неговата превъзходна стратегия ще бъде поканен в замъка, отстъпи място на други емоции. Гали беше говорил за домакинята като за жена, чието единствено желание ще бъде да го сграбчи за яката и за дъното на панталоните и да почне да го налага. И сега, като я гледаше, Джон си мислеше, че е много вероятно да е способна на такъв род самоизява. И най-късогледото око не би пропуснало да забележи у нея качества на първокласен цербер, Стори му се, че пръстите вече я сърбят в очакване на началото на акцията. Гали му беше казвал, че е съпруга на някакъв американец на име Скунмейкър, и не можеше да се отърси от чувството, че този Скунмейкър трябва да е някаква смесица от Хъмфри Богарт и Едуърд Д. Робинсън, който процежда думите през ъгъла на устата си и плюска сурово месо. Дори и когато бе порицан от съдията заради делото на Онапулос и Онапулос срещу Бутилиращата стъклена компания на Линкълншир и източните графства, Джон не беше почувствал мъжеството си така окастрено до нивото на прост и недодялан червей.
Гали, като пълна негова противоположност, поглеждаше доволен и честит като мишка в трици. Кони никога не беше имала върху него този смразяващ ефект, който имаше върху другите. Когато един мъж е виждал как бдителната бавачка пошляпва с четката за коса сестра му, то такава сестра губи магическата си сила над него. Още повече че днес той обичаше целия свят. Ако има нещо, което повече от всичко друго те кара да се чувстваш като някоя от благородните души на Дикенс, то това е мисълта, че си способствал за изваждането на човешкото същество до теб от соса, заплашващ да го погълне. И никой не можеше да го обвини, че той не е изпълнил това любезно дело за кръщелника си. Благодарение на неговите усилия, Джон Богоизбраният, който доскоро бе захвърлен от съдбата в най-тъмното подземие, без нито лъч надежда, сега можеше да се радва на такъв стремителен възход, какъвто всеки би си пожелал.
Разсъждавайки така, Гали пръскаше около себе си искри от радост.
— Привет, Кони — изчурулика той повече като пролетна лястовица, отколкото като петното на една горда фамилия. — Това е мистър Халидей. Обзалагам се, че си броила минутите до неговото пристигане.
— О? — нямаше никаква следа от удоволствие в гласа й. — Как сте?
— Той е голям приятел на Дънстъбъл.
— О?
— А сега и мой. Току-що се срещнахме, но вече сме като братя. Той ме нарича Гали, а аз него — Джон. Всеки би заел на другия петарка с най-голяма удоволствие.
— О?
— Имаме голям късмет, че е сред нас, защото по това време обикновено е затънал до гуша в ангажименти. Така че трябва да направим престоя му приятен. Надявам се, че добре ще се погажда с нашата Линда. Тя върна ли се?
— Не.
— Кога я очакваш?
— По някое време днес, струва ми се.
— Добре. Едно момиче на име Линда Гилпин е сред нас — обясни Гали на Джон. — Ще я харесаш. Вчера отиде с колата си на някакво джамбуре на старото си училище. Спортен празник или Ден на основателите, или нещо такова. Предупреждавах я, че ще се отегчи до смърт, но тя не искаше да чуе. Е, не трябва да стоим тук и да си бъбрим цял следобед. Искам да разведа Джон наоколо. Хайде, Джони. Удари шестица от тотото. Ако беше дошъл в деня за посетители, щеше да се бръкнеш за два шилинга и половина, а сега го получаваш за черните си очи.