Когато вратата след тях се затвори, лейди Констанс издиша въздуха, който беше задържала, докато траеха тези приказки. При жена с по-лошо възпитание, той щеше да излезе под формата на ругатня, защото разговорът с Гали беше оказал обичайния ефект върху нея. Чувстваше се, като че ли някой е пилил нервите й с шкурка. Раздразнението й растеше поради факта, че ако трябваше да бъде честна, не можеше да го държи отговорен за натрапването на този Халидей. Вината си оставаше изцяло у Аларик и тя с нетърпение очакваше момента, когато ще може да му каже две думи. Секунда по-късно тази възможност й беше предоставена, защото вратата се отвори и той влезе.
Ако човек е запознат с властния й характер, би се учудил, че е чакала досега, за да си поприказва с него, но това лесно може да се обясни. Новината за предстоящото посещение й докара един от онези невралгични пристъпи, към които беше предразположена, и Нейна милост прекара целия ден на легло. След като невралгията й се поддаде на лечението, реши да хване бика за рогата и ако е необходимо, да се бори като генерал Грант, дори и това да й отнеме цялото лято.
Вече беше изтъкнато, че лейди Констанс питаеше сестринска обич към херцога на Дънстъбъл. Но в погледа, който му отправи сега, нямаше и следа от тази обич. Изглеждаше повече като сърдита леля, отколкото като сестра.
— Да, Аларик?
— Ъ-ъ?
— Казах „Да, Аларик“.
— Що за смахнати приказки — беше критичният коментар на херцога. Пълната липса на смисъл в думите на Кони понякога го тревожеше, макар че какво друго може да се очаква от обратния пол. — Какво искаш да кажеш с това „да“? Не съм те питал нещо, нито съм казал, че денят е чудесен или разните му там.
Лейди Констанс, която се беше наежила при неговото влизане, настръхна още повече. Както винаги, когато посещаваше будоара й, херцогът взе да наднича тук-там, после разбърника предметите на бюрото й, отвори едно писмо, остави го, след като му беше хвърлил бегъл поглед и се загледа с непочтително любопитство в снимката на Джеймс Скунмейкър на една от масите. И както винаги този негов навик я накара да усети цяла гвардия мравки, маршируващи нагоре-надолу по гръбначния й стълб. Но като верен последовател на проповедите на гувернантките, които твърдяха, че дамите не издават емоциите си, тя напрегна воля, за да изглежда благоразумно спокойна.
— Казах „Да, Аларик?“, защото нямах търпение да разбера какво те води насам.
— Ъ-ъ?
Сестринската обич на лейди Констанс падна под нулата Редиците на маршируващите мравки получиха нови подкрепления.
— Има ли нещо, което мога да направя за теб, Аларик?
— Да, искам една марка. Пиша до „Таймс“ за отвратителната каша, в която правителството насади страната ни. Сбирщина от некомпетентни мухльовци, ако ме питаш. Ще им направиш услуга, ако идеш да ги гръмнеш всичките. Коя е Джейн?
— Моля?
— Това писмо е подписано от Джейн. Чудех се коя е.
— Бих желала да не четеш писмата ми.
— То пък едно удоволствие. Винаги са скучни до немай-къде. Защо Скунмейкър се е нахилил така тъпо?
Поне няколко авторитетни източника са изразявали мнение, че най-доброто средство, когато самоконтролът ти е на изчерпване, е да поемеш дълбоко въздух. Лейди Констанс пое толкова дълбоко, колкото можеше.
— Съжалявам, че усмивката на съпруга ми не те задоволява, но струва ми се е обичайно да се усмихваш, когато те снимат. Ако желаеш, ще проведа с Джеймс един международен разговор и ще го запозная с твоята критика. Без съмнение следващия път той ще нагласи лицето си съобразно взискателния ти вкус.
— Ъ-ъ? — херцогът се беше разсеял. В ръцете му имаше писмо с подател Ейми и той го намери по-интересно от останалите. — Какво е направил Фред?
— Моля?
— Тази жена казва, че смята да се развежда с него. Трябва да е имала проблеми вкъщи.
Лейди Констанс отново пое дълбоко въздух.
— Остави писмото, Аларик, и ме слушай!
Херцогът на Дънстъбъл не беше някоя срамежлива мимоза, но дори и той можеше да разпознае враждебността, когато му се тикне в носа с достатъчно здрава ръка.
— Изглеждаш много свадлива, Кони. Какво те човърка?
— Бясна съм, Аларик. Няма да позволя да каниш тук всякакви хора. Ти изглежда имаш за цел да превърнеш Замъка Бландингс в хотел.
— Имаш предвид Траут?
— И този мистър Халидей.
С чиста съвест относно мотивите си, херцогът се зае да обяснява.
— Трябваше да поканя Траут, защото искам да му продам картината, а не мога да го направя, ако не присъства. — Даже и жена, помисли си той, трябва да разбере нещо толкова елементарно. — А колкото до този Халидей, нямах намерение да ти казвам, но като е станало дума, защо пък не.