— Моля да го направиш. Естествено, като домакиня се интересувам. И той ли също е един от твоите клиенти? Доста напредничава идея — да превърнеш Замъка Бландингс в търговски център. Какво смяташ да му продадеш?
Вече говорихме за правилото на Гали, което го ръководеше в живота — „Когато Кони почне да хвърля къчове, стисни я за врата, без да губиш секунда.“ Същото правило беше залегнало и в основата на домашната политика на херцога. В тона му, когато заговори, имаше повелителна нотка.
— Няма нужда да ставаш саркастична, Кони.
— Не съм съгласна. Има голяма нужда.
— Ще ти кажа за Халидей. Иначе ще вземеш да се правиш на много важна пред него и той ще ни остави като едното нищо. Не всеки може да издържа на тия твои маниери. Често съм се питал как те търпят янките. Имаш навика да си бръчкаш горната устна и да гледаш отвисоко на хората като на мухи, а това е доста обидно. Колкото до Халидей, трябваше да ти кажа преди това. Ето какво се случи. След като ти ни остави оная нощ…
— Коя нощ?
— Нощта, когато Емсуърт превъртя и ми каза, че някой ми е откраднал картината. Между другото, някой да му е вземал захарното петле, когато е бил на шест години?
— Нямам и най-малката представа за какво говориш.
— Няма значение. Можем да оставим тая работа на Халидей. Сигурно това ще е първият въпрос, който ще му зададе. Казвах ти, че когато ти отиде да си легнеш, Трийпуд и аз се разговорихме и решихме, че Емсуърт има нужда от психиатрично лечение, ако знаеш какво значи това.
— Разбира се, че знам.
— Ето, точно от това решихме, че има нужда. Особено важно е да ангажираме някой спец по главите да озапти тая негова налудничавост. Веднъж вече препоръчвах това, ако си спомняш, когато каза, че ще участва със свинята си в дербито.
— Кларънс не е казвал, че ще участва със свинята си в дербито.
— Е, може да е било Големите национални надбягвания.
Към мравките по гръбначния стълб на лейди Констанс вече се бяха присъединили внушителен брой техни сестри, братовчеди и чичовци и напредваха под звуците на „Звездите и райетата завинаги“10. Гласът й се извиси страховито.
— Той не е споменавал нищо такова. Аз го попитах и той ми каза.
Херцогът не се предаде.
— Естествено, че ще отрече. Първо непредпазливо прави едно такова уличаващо изявление, осъзнава как е прозвучало и се опитва да го замаже. Но фактът си е факт. Бях там, когато го каза и си спомням, че изразих съмнение дали разпоредителите ще се съгласят да приемат свиня. Както и да е, това е страничен въпрос, към който сега няма нужда да се връщаме. Та Трийпуд и аз бяхме единодушни за необходимостта да се доведе един психар и първият ни избор беше сър Родерик Глосъп. Той обаче не беше на разположение и ние си поблъскахме главите, докато Трийпуд не се сети, че познава по-младия колега на Глосъп, този Халидей. Така че се свързахме с него. За щастие, беше свободен и го ангажирахме. Ето как Халидей се озова в замъка.
Докато траеха обясненията, враждебността на лейди Констанс беше намаляла значително. Тя все още смяташе, че можеха да се консултират с нея, преди да се внасят допълнения в списъка на гостите, но като цяло одобряваше стореното. Инцидентите по време на онази неспокойна нощ я бяха разтърсили. Тя никога не си бе правила илюзии за ума на Кларънс, но дотогава той не беше давал достатъчно основателна причина за тревога пред най-близките и скъпите си. Психиатричното лечение беше наложително. Каквото и да му се случи, по-лошо от това не би могло да стане. Единственото съмнение, което я човъркаше, беше дали този мистър Халидей е достатъчно зрял да се нагърби със задачата да проникне до подсъзнанието на брат й и да извади на повърхността най-скритите му дълбочини.
— Той е много млад — каза тя колебливо.
Вниманието на херцога отново беше заето със снимката на съпруга на лейди Констанс.
— Странна форма на главата има Скунмейкър. Нещо като лукова глава.
Това беше изказване, което по всяко друго време щеше горещо да се отхвърли от лейди Констанс, но сега мислите й бяха съсредоточени върху по-младия съдружник на сър Родерик Глосъп.
— Той е много млад — повтори тя.
— Не бих нарекъл Скунмейкър млад. Зависи, разбира се, какво имаш предвид под млад.
— Говорех за мистър Халидей. Казах, че е много млад.
— Разбира се, че е млад. Защо да не е? Ако човекът е по-младият съдружник на Глосъп, как няма да бъде млад? — каза херцогът, разсъждавайки, както толкова малко жени са способни, съвсем логично.
Невероятно, помисли си той, как общуването с тия янки е изстискало интелекта на Кони. Сега тя не е в състояние да разбере и най-простото нещо.