Всичко това той се опита да изтъкне пред Джон, като добре подбираше думите си.
— Съгласен съм, че тя е представителна и всичко й е на мястото, но външността не е единственото. Разговорът, който проведохме, когато бяхме тръгнали за алеята с тисовете, ме остави с убеждението, че тя съвсем не е хрисима и скучна. Вярно, че делото Клътърбък срещу Фрисби я е разтърсило, но тя ми напомня на едно момиче, което познавах в ония години. Веднъж то приключи спора, който водехме, като ми ръгна крака с една карфица. А също си спомням и едно стихотворение, което съм чел навремето. Там се говори за един млад количкар, който завел своята изгора на излет. Експедицията започнала добре, но когато заваляло и сандвичите с шунка се наквасили, кротката половинка от характера й останала на заден план. И ето какво казва той: „Някои момичета плачат, ви казвам, други сълза не проливат, а само се сърдят, но когато се случи, става сарказмът им толкова лют, че не ги трае и куче. Тъй и на Нанси скоро ще заговоря.“ Линда Гилпин ми се видя нещо от типа на Нанси. Готов ли си да се обречеш на брачен живот, в който сръдните и сарказмът ще са чести гости?
— Да.
— И не се каниш да сложиш край на цялата работа?
— Не.
— Да си плюеш на петите, докато е още време?
— Не.
— В такъв случай — зарадва се Гали, че е приключил с ролята си на застъпник на кривата кауза — вече знаем къде сме стъпили и мога да кажа, че съм съгласен с теб от сърце и душа. Познанството ми с Линда Гилпин не е от най-дългите, но видях достатъчно, за да знам, че тя е точно това, което му трябва на мъжа. Мили боже, какво значат някоя и друга лъжичка сарказъм? Точно те не позволяват на брачния живот да стане блудкав. Това, за което сега трябва да помислим, е какъв подход да избереш. Подходът е всичко. Можеш да избираш между дузина различни подходи. Имаше едно приятелче от Пеликаните, който се престори, че се самоубива, когато гаджето му би дузпата. Погълна една таблетка аспирин и се хвърли на земята с хъркащи звуци. Бедата беше, че като му промиха стомаха с помпа и той се върна при момичето, то просто пак го чупи и цялата досадна работа беше залудо. Все пак това е идея. Нещо от този род може да си струва. Звучи ли ти обещаващо?
— Не.
— Тогава какво, ще кажеш за един инцидент? Ако те види проснат на пода, а кръвта ти се лее по целия килим, това ще е краят на упорството й. Познавах един мъж, който си спечели булката като получи удар по главата с кутия за тютюн, от ония с колежанския герб, които си купуваш като първокурсник в университета. Кларънс има такава съдина и Бийч ще те халоса с нея, ако му пуснеш някоя и друга пара. Всъщност, ако си изиграеш картите както трябва, можеш да го получиш и даром. Какво ще кажеш? Не? Не даваш човек да ти помогне, Джони. Придирчив, това е точната дума. Не виждам начин да ти се угоди.
Вървяха без да проговорят — Джони замислен, а Гали засегнат. Но последният нямаше навик да си оставя историята недоразказана.
— Много странно приключи тоя романс, за който ти разправях — продължи той, когато стигнаха до езерото. — Трябваше да спомена, че момичето на самоубиеца беше гардеробиерка в „При Оденио“ и той си беше оставил шапката при нея преди да пристъпи към своя акт. Знаеш как е в ресторантите — човекът, който отговаря за шапките, си пъха листче с описанието на всеки притежател на съответната капела, за да може да го разпознае. Идеята е, че клиентите се чувстват поласкани от това, че са запомнени, което не би се случило, ако им се даде просто билет. В моето листче, например, сигурно е пишело „строен, изискан, носи монокъл“. Както и да е, този момък си бил дал капата, и когато свършили да работят по стомаха му с помпата, той се върнал при момичето и отново направил предложение. И като получил нов отказ, си помислил, че от цялата катастрофа може поне да си спаси шапката. Поискал си я с вид на пребито псе, тя му я дала и той се заклатушкал навън с все същия прецакан вид. Нещастието му не беше дълготрайно. Откри, че момичето е забравило да извади листчето и в него пишело „Лице, от което и часовникът спира да тиктака“. Беше толкова възмутен, че любовта му загасна моментално. Оттогава си живее щастливо.
Джон не беше отделил на тази човешка драма вниманието, което заслужаваше. Гледаше втренчено в езерото и в погледа му имаше нещо от силата на Тенисъновия храбър рицар Бедивер. Внезапно беше почувствал колко много го е разгорещил и изпотил душният летен следобед.
— Мога ли да поплувам преди вечеря? — попита той и Гали каза, че може, ако не се бави много.