— Ще намериш бански гащета, кърпи и какво ли не в съблекалнята. Брат ми Кларънс се цамбурка всяка сутрин, но дали за здраве, или да отмие уханието от кочината, не знам. Ще ме намериш в хамака на поляната, ако ти потрябвам.
Гали се отдалечи бавно — строен, изискан, с монокъл, както гардеробиерката от „При Оденио“ би казала. След няколко минути Джон беше във водата, наслаждавайки се на терапевтичните й свойства с игривост, която и лорд Емсуърт не можеше да надмине по време на сутрешните си цамбуркания. В същото време Линда Гилпин, която се беше върнала от посещението в старото си училище и бързаше към езерото за една кратка баня преди вечеря, го съзря, закова се и примигна няколко пъти, за да се увери, че е видяла това, което си мислеше, че е видяла. После, когато кръвта й се раздвижи, тя се стрелна по посока на къщата. Намерението й беше да намери Гали и да се разбере с него по въпроса за пристигането на Джон. Защото женската й интуиция подсказваше, че ако някои адвокати, които тя особено не одобрява, са се прокраднали в Замъка Бландингс, то именно той трябва да е този, който е проектирал и осъществил това безчинство.
Въпреки че кипеше от справедлива ярост, Линда Гилпин беше решена, когато види Гали, да остане хладна и спокойна и да му даде да разбере, че макар и изненадана от пристигането на Джон Халидей, неговото присъствие в замъка й е абсолютно безразлично. Да се предполага, че то я засяга по един или друг начин, беше абсурдно.
Така размишляваше тя. Мислите й обаче бяха внезапно прекъснати. През поляната и пасището се понесе остър, но мелодичен звук — нисък в първите тонове, после извиващ се нагоре до величествено кресчендо.
Бийч беше ударил гонга за обличане преди вечеря.
3
Бийч остави стика на гонга с онова тихо удовлетворение в погледа, което тази част от домашните задължения винаги му придаваше. Обичаше да слуша как звукът се извисява до екота на едно величествено „Амин“ и после заглъхва в пианисимо като далечен тътен на отминаваща гръмотевична буря. Бяха му нужни няколко години да доведе това изкуство до сегашното му съвършенство. В началото на своята кариера можеше да постигне само едно обикновено „дран“, но сега беше готов да се състезава по виртуозност с всеки друг иконом в Англия. Веднъж Гали, правейки му комплимент за майсторското изпълнение, изрази мнението, че широките мускули на гърба вършат голямата работа. Самият Бийч отдаваше успеха си на китката и отскока на ръката.
Обикновено след изпълнението на това задължение следваше успокоително затишие, но тази вечер мълчанието в салона беше нарушено от внезапна тупурдия, напомняща тропота на въглища, изсипани по ламаринен улей. Тя беше причинена от Хауърд Чесни, който, бързайки от по-горните етажи в търсене на някаква забравена табакера, се беше подхлъзнал и преодолял скоростно последните няколко стъпала. Той залитна, протегна се към масата, върху която се оставяха вестниците и списанията, сграбчи я в момента, когато а-ха да падне и като се задържа, огледа салона зашеметен, но благодарен, че му е била спестена по-голяма катастрофа.
Като се свести, намери Бийч до себе си. Нормална практика за Бийч беше, като срещне Хауърд Чесни, да го погледне смръзващо и да отмине, но неочакваното превъплъщение на Хауърд в една от Гадаринските свине11, изглежда крещеше за словесен коментар. С точно премерената доза резервираност в маниера, за да стане ясно, че това моментно размекване не съдържа никакво обещание за бъдещо приятелство, той каза:
— Надявам се, че не сте претърпели нараняване, сър.
Хауърд вече сам се беше уверил в това, прокарвайки набързо ръце по тялото си, както правеха ченгетата в родината му. Нещо като самопретърсване. Оказа се, че носът му не е счупен, макар че само преди минута това изглеждаше твърде вероятно.
— Не, добре съм — отвърна той храбро. — Успях да докопам масата. Тия стълби са хлъзгави.
— Да, сър.
— Защо ги държите такива?
— Не мога да кажа, сър. Не са се консултирали с мен по въпроса — отвърна Бийч строго. Той може и да съчувстваше, но не беше готов да си бъбри. Изнесе се величествено и след кратък оглед Хауърд Чесни намери табакерата си. Точно тогава отвън се втурна Линда. Той с радост би я заговорил, защото политиката му винаги е била да си приказва колкото се може повече с момичета със сини очи, кестенява коса и грациозна фигура, но тя прелетя за секунди и той се принуди да направи най-доброто, което му оставаше — да си запали цигара. И вече мачкаше угарката в пепелника, когато по стълбите слезе Ванеса.
11
Библ. — В Гадаринската страна на Иисус позволил на бесовете да излязат от един човек когото мъчели и да влязат в стадо свине. Те се втурнали низ стръмнините и се издавили в езерото. (лука, 8:26–39), бел.пр.