— Ами условията, ти не спомена за тях.
Ванеса се изненада. Това си беше чисто користолюбие.
— Условия? Правя това, за да услужа на един стар приятел.
— Е да, но аз не го правя, за да услужа на един стар приятел. Какво ще остане за мене?
Ванеса схвана. Наемният труд несъмнено си върви с надницата, а този тук наемен работник съвсем ясно имаше намерението да си я получи. Неговият труд беше в основата на замисъла, затова тя не губи време в безполезен спор.
— Да, предполагам, че си искаш твоя дял.
Той я увери, че не е сгрешила.
— Е, Уили е много щедър. Няма да се оплачеш от него. Пръска злато с широки пръсти. Ти колко имаш предвид?
— Хиляда долара.
— Определено се хвърляш на едро.
— Това е моята цифра.
— Не можеш ли да смъкнеш?
— Не.
— Добре, ще се заема с Уили.
— Няма да е зле да го направиш.
— Макар че все още мисля…
Гласът й секна. Гали и Джон минаваха през салона. Тя изгледа последния с интерес.
— Кой е този? Бийч, кой ли ще е джентълменът, който мина преди секунда с мистър Трийпуд?
Бийч, който току-що беше влязъл и се канеше да остави поднос с чаши за коктейл на масата, се извърна вежливо.
— Имате предвид един младолик джентълмен, мадам?
— И височък.
— Това е някой си мистър Халидей, мадам. Пристигна днес следобед.
Бийч довърши работата си и се оттегли. Ванеса се обърна към Хауърд Чесни и за свое голямо изумление видя, че той проявява всички признаци на току-що получен шок.
— Има ли ти нещо? — попита тя, забелязвайки увисналото му чене и оцъкления поглед.
За минута Хауърд Чесни мълчешком мина през ада. Когато гласът му се върна, той беше горчив. Очевидно Чесни си имаше болка.
— И това ако не е късмет! Целият Лондон бъка от адвокати, стотици адвокати, и точно този се намери да дойде тук. Не ми го побира главата.
— Ти го познаваш?
— Дали го познавам! И още как. Последния път, когато прескочих дотук, една работа се оплете и прекарах известно време зад решетките. И тоя тип Халидей ми беше защитата.
4
Ванеса беше хладнокръвно момиче, но дори и хладнокръвните момичета могат да бъдат разтърсени.
— Какво? — викна тя.
— Ето кой е.
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен. И ако се каниш да ме питаш дали ме помни, ще ти кажа — обзалагам се, че ме помни. Не беше много отдавна, а и той си има доста работа с мен. И сега, какво ще стане?
Това беше добър въпрос и Ванеса нямаше отговор. Като интелигентно момиче, тя разбра, че тази злощастна среща е нанесла смъртен удар на плана за акцията, с който толкова се гордееше. Ситуацията безспорно изискваше да се обмисли и мозъкът й заработи на пълни обороти.
— Слушай — предложи тя, — трябва да премислим, а тук не можем, защото той ще се върне след минута. Хайде да отидем в портретната галерия, там няма да има никой.
Хауърд Чесни каза, че мислел да се измъкне от задния вход, да се метне в колата и да отпътува без да каже довиждане и благодаря за приятното прекарване. Този план на действие предлагаше и допълнителни плюсове, защото нямаше да има нужда от бакшиш за иконома. На Ванеса й беше доста трудно да го отклони от това решение. Накрая успя и те се запътиха към портретната галерия. Още по пътя тя така форсира услужливия си мозък, че преди да пристигнат вече можеше да оповести, че е решила проблема.
— Готово. Това, което трябва да направиш, е да си стоиш в стаята и да не слизаш за вечеря. Ще им кажа, че не се чувстваш добре. А утре…
— Да, а утре? Ще ме срещне, нали така? И ще се раздрънка, познах ли? И оная сладурана ще ме изхвърли за ухото като мокро коте, така ли е?
— Позволи ми да продължа. Утре ще си тръгнеш преди закуска.
— И как ще се обясни това мое тръгване?
— Имал си ранно телефонно обаждане от адвоката си, който ти е казал, че е жизнено важно да идеш в Лондон, за да се срещнете.
— И ти мислиш, че ще повярват?
— А защо не?
— Кой е чул разговора?
— Аз съм го чула. Станала съм рано.
— Звучи ми като съшито с бели конци.
— Е, това е най-доброто, което може да се направи.
— Така излиза. И после какво?
— Заминаваш и прекарваш няколко нощи в „Емсуърт Армс“ в Маркет Бландингс.
Като човек, който държи на материалните блага, Хауърд не беше ентусиазиран от това предложение.