— Там няма свободни легла. Вчера говорих на бара с някакъв човек и той каза, че са пълни до пръсване.
— Тогава иди в Лондон, но ми остави телефонния си номер, за да мога да ти кажа коя нощ трябва да си под прозореца. Без теб не можем да измъкнем картината.
Хауърд погледна полегналата гола и изрази същата липса на признание, както и лейди Констанс, когато й беше представена.
— Защо Траут я иска толкова много?
— Приличала на последната му съпруга.
— На мен ми прилича на свиня.
— Същото казва и лорд Емсуърт. Но няма значение, освен ако не мислиш, че е мис Америка. Всичко, което трябва да направиш, е да бъдеш под прозореца и да си спечелиш твоите хиляда долара. Споразумяхме ли се?
Въпросът беше поставен ребром и Хауърд отговори с твърдо „да“.
— Значи се споразумяхме — оживи се Ванеса. — Тогава по-добре е да се прибираш в стаята и да се мушваш в леглото по най-бързия начин, защото ще им кажа да ти изпратят табла с вечерята и ще стане много забавно, ако не те намерят там.
Хауърд претегли съвета и го намери за добър. Секунди след като Ванеса тръгна, той се ориентира към изпълнението му. Стигна до вратата, отвори я и моментално я затвори отново.
Онзи Халидей идваше по коридора. Придружаваше го херцогът. Хауърд успя да тресне вратата в последния момент.
Девета глава
1
Обличайки се за вечеря в стаята, която му бе определена, Джон се почувства във великолепна форма. Плуването беше го освежило и за разлика от лорд Емсуърт, който неохотно навличаше официалните одежди, обличането му доставяше удоволствие, физически не би могъл да се чувства по-добре, нито пък, увери се той, нещо му куцаше с психическото състояние. Би отрекъл горещо, ако някой се заинатеше, че е нервен.
Замислен, да. Замечтан, определено. Но не и нервен. Естествено нямаше да мине без известно смущение, когато се срещнат с Линда, но той беше убеден, че прямотата, с която ще пледира по това дело, скоро ще преодолее нейното упорство. Линда бе чувствително момиче. Съвсем разбираемо е, че й кипна кръвта от това, което стана в съда, когато Клътърбък и Фрисби водеха правната си битка. Но сега, когато е имала време да премисли, тя едва ли е пропуснала да види нещата в правилната им светлина. Той ще й обясни с прости думи в какво положение е бил поставен. Любовта, дърпайки го на една страна, дългът — на друга. Тя ще ръкопляска на неговата почтеност, ще осъзнае, че всяка девойка, омъжена за човек с такива високи морални норми, е щастливка. И сигурно всичко ще свърши с един хубав смях над цялата забавна история.
Би било нелепо някой в този момент да характеризира Халидей като нервен.
И все пак, когато вратата внезапно се разтвори без предупреждение, той подскочи десет сантиметра в посока към тавана, с определеното усещане, че сърцето му се е блъснало в предните зъби и почти ги е изкъртило с корените. Като се върна на земята, видя, че има посетител. Един едър, як мустаклия с изпъкнали очи беше влязъл и го разучаваше съсредоточено, като изглеждаше особено заинтригуван от ризата, която Джон тъкмо беше нахлузил на главата. Любопитството на херцога на Дънстъбъл не се ограничаваше само по отношение на лейди Констанс и нейната кореспонденция — той можеше да се интересува и от ризите на други хора.
— Откъде взе това? — запита той.
— Моля?
— Това — ръгна го херцогът с дебелия си показалец, а Джон отвърна вежливо, че се е сдобил с нея в търговския център на Блейк и Алсъп на Хеймаркет. Херцогът поклати глава укорително като човек, оплакващ грешките на младостта и каза, че би трябвало да отиде при Гуч и Гордън на Риджънт Стрийт. По-качествено и по-евтино. Той също бил някога клиент на Блейк и Алсъп, но му излизало много скъпо. Посъветва Джон да осъзнае грешката и за в бъдеще да се прехвърли при Гуч и Гордън.
— Можеш да споменеш моето име.
Той не му съобщи фамилията си. Херцогът изхождаше от убеждението, че всеки го знае инстинктивно. Острият ум подсказа на Джон, че това трябва да е човекът, който, ако всичко мине добре на кръглата маса с Линда, скоро ще трябва да нарича чичо Аларик. Заля го топлата вълна от оная обич, която би изпитал към всеки близък родственик на момичето, което обожава. Би могъл да й пожелае построен чичо… И с по-малки мустаци… И с по-мелодичен глас, но всеки неин чичо беше добър за него и той му благодари за съвета с почтителна прямота, която се надяваше да бъде оценена по достойнство.
— Значи ти си психарят?
Джон а-ха да каже „Моля?“, но си спомни, че в качеството си на младши съдружник подлежи на подобно описание. Той потвърди и херцогът изрази мнението, че всичките тия имали бради.