Пеликан в Бландингс

— Ти нямаш брада.

— Не, нямам.

— Това изглежда е имала предвид Кони, като се жалваше, че си бил много млад. Ти си наистина млад. Всъщност, на колко години си?

— Ще стана на двадесет и седем през септември.

— Един от моите вятърничави племенници е на толкова. Другият е малко по-млад, но годините не значат нищо. Те щяха да си бъдат същите перковци и ако бяха на петдесет. Ожениха се против волята ми… И двамата. Предполагам, че ти си момче на място. Щом работиш с таква важна клечка като Глосъп. Той е добър, нали?

— Много.

— Слага ги всичките в малкия си джоб, а?

— О, определено. Никой не може да го стигне.

— Жалко, че не можахме да го хванем. Както и да е, ще трябва да се задоволим с теб.

Джон каза, че ще направи всичко по силите си и херцогът продължи:

— Трийпуд обясни ли ти всичко? За наблюдението на Емсуърт и изобщо.

— Да, разбрах ситуацията.

— Видя ли го вече?

— Не още.

— Ще можеш да го огледаш по време на вечеря. Трийпуд ти е казал, че той определено не е с всичкия си?

— От това, което чух, ми стана ясно, че лорд Емсуърт е малко ексцентричен.

Херцогът не би бил толкова уклончив. Професионална предпазливост, разбира се, но тя го подразни.

— Ексцентричен? Дрън-дрън. Главата му си е чиста кратуна. Слушай само как говори за свинята си. И кьоравият може да види, че е прекалено тлъста, а той настоява, че такава трябвало да бъде. Казва, че са й давали медалите, точно защото е тлъста, от което можеш да получиш груба представа докъде е стигнала болестта. Какво ще прави една свиня с медалите си? Теорията на Трийпуд е, че лордът е станал такъв, защото са му взели захарното петле, когато е бил на шест, но аз мисля, че нещата са по-дълбоки. Роден е чалнат, а може и да е изпуснат на главата-си като бебе, което би спомогнало много. Но ти ще можеш да си извадиш своето заключение, когато го наблюдаваш известно време. Между другото, как наблюдаваш хората?

Това си беше гаднярски въпрос за някой, на когото така му липсва опит, като на Джон, но той положи усилия:

— Хм, ами че аз… Как да кажа? Аз… такова… така да се каже, наблюдавам ги.

— Питаш ги разни неща, така ли?

— Точно така.

— Не можеш да ги сложиш на кушетка. Ще станат подозрителни.

— Не, оставаме прави.

— Но и така става, нали?

— Да, установил съм го.

— Добре тогава, оставям всичко на теб и се надявам да напипаш това, което го прави такъв. Трийпуд каза, че ще ти плаща сметката. Така ли е?

— Да, уредено е.

— Казвам го, защото бих бил голям тъпак, ако се изръся, само за да науча защо Емсуърт е чалнат.

— Мистър Трийпуд ще плати всички разходи.

— Добре. Исках да се изясним преди да почнеш. Идва ми на ум и нещо друго. Докато работиш по това, защо не вземеш да хвърлиш някое око и на другите тука? Как взимаш за тия работи, на час или на глава? Не че ме засяга, тъй като не плащам, но съм любопитен.

— Бих направил отстъпка при по-голямо количество. Без съмнение можем да се договорим с мистър Трийпуд. Мислите, че на някой от обитателите на замъка ще му дойде добре психиатрично лечение?

— Всъщност на всички ще им дойде добре. Замъкът Бландингс в момента е котило на лудостта. Вземи тая моя племенница… Какво става?

— Малък спазъм.

— И аз си помислих така, като те видях да подскачаш. Аз самият страдах от спазми. Моят доктор в Уилтшир ме излекува. Но ти разправях за племенницата ми. Вечерта, преди да дойда тук, тя се върна в хотела тананикаща и ухилена, а не ми каза защо. По-късно ми щукна, че може да е влюбена, но когато дойде тук, я попитах, и каза, че не е. Май говореше истината, защото оттогава не съм я чул да си припява и да се кикоти. Бях доста разочарован, защото се надявах да е хлътнала по един много свестен човек от фондовата борса. Тъпкан е с мангизи. Опитва се да я склони да се оженят от миналия септември и трябва още малко да поупорства. Тя няма да се забави много, не и след като в нея тече кръвта на фамилията. Покойният й баща постоянно се влюбваше, докато накрая се ожени за покойната ми сестра, след което, разбира се, спря. Да, бих искал да я държиш под око, макар че, както казах, не е тананикала и не се е кикотила от няколко дни. Но човек не може да е сигурен, че няма да започне отново. И докато правиш това, огледай мис Поук, която е тук. Една от приятелките на Кони. И при нея има нещо гнило. Първите ден-два след като дойде, беше свежа и жизнена и говореше с Трийпуд като картечница през цялото време, макар че какво забавно намира в него не знам. Сега, обаче, изпада в мълчание, когато съм с нея. Пред очите й като че ли пада перде, изнамира някакво извинение и офейква. Същото стана точно тази сутрин, когато седеше на една пейка в парка, а аз отидох и я заговорих. Това е лош знак.