— Може би сте улучили мъчителна тема.
— Не, не може да е това. Разказвах й за една реч, която държах в местния градски съвет… Можеш да я предразположиш и да разбереш какво й е, а после се заеми с останалите. С Кони няма защо да се занимаваш. Тя е малко или много нормална, освен че се ожени за един янки с глава като на кромид лук, но затова пък има купища пари и точно затова може да се разчита на нея. Но има един Траут, който особено се нуждае от внимание. Непрекъснато се жени за блондинки. И, разбира се, не на последно място Трийпуд.
— Не бих казал, че има нещо неуравновесено в него.
— Той пък носи монокъл. Не, не подценявай никого. Наблюдавай ги отблизо. Е, това е. Сега вече знаеш. Хайде да слизаме и да пийнем по един коктейл. Не си си завързал добре връзката. Я дай на мене — каза херцогът и много умело превърна вратовръзката на Джон в нещо, което приличаше на смачкан чорап. Като направи това, той го поведе към стълбите, като говореше за своя доктор в Уилтшир, който макар и добър, що се отнася до спазмите, издиша по въпроса за аперативите преди вечеря.
— Казва, че повишават кръвното налягане и втвърдяват артериите. Кара ме да пия само чиста вода и лимонада. Чалната история — каза херцогът и замълча, докато стъпи на първото стъпало, после продължи да говори за заблудения си доктор.
Точно в този момент Хауърд Чесни, който им беше дал достатъчно време да слязат, отвори предпазливо вратата на портретната галерия, но само на няколко сантиметра, и си подаде носа. Като видя, че още са там, тъкмо се канеше да се прибере в скривалището си като кукувичка в стенен часовник, когато неговият ангел-пазител му нашепна по-добър изход. Ако, каза в ухото му този ангел-пазител, се промъкне безшумно зад Джон и го блъсне, Джон със сигурност ще се претърколи по стълбите, чиято хлъзгава повърхност съвсем наскоро и самият Хауърд беше опитал. Вероятно ще си строши крака, а може би и главата. Ето ти един завършек, така горещо желан. Ще го откарат в болница и няма да има нужда той, Чесни, да напуска замъка и да бяга от срещата си с него, която задължително ще бъде неловка.
Чесни се прокрадна напред като леопард, дебнещ плячката си.
2
Гали беше в салона, когато Линда слезе от стаята си. Когато я поздрави, монокълът му проблясваше.
— Здрасти. Върна ли се?
— Върнах се.
— Добре ли прекара?
— Не.
— Не се ли забавлява?
— Не.
Гали поклати мъдро глава.
— Точно от това се страхувах. Знаех си, че ще се отегчиш. Аз самият не съм учил в девическо училище, но мога да си представя какво става на тия сбирки. Досадните приказки за минали хокейни мачове, резюме за плюсовете и минусите в големия скандал на Анджела с Изабел, спомени за гуляите в спалните. И всичките му там от рода на „Никога няма да забравя оная нощ, когато тъпото месо се свърши и на Флоси й стана толкова лошо от кафявата вакса, намазана върху хляба“. Проницателните девойки мъдро отбягват такива пиршества. Е, горе главата, всичко е свършило и догодина няма да сглупиш да идеш отново, така че нека да видим тая заслепяваща твоя усмивка, за която съм слушал такива хубави неща. Имам изненада за теб.
Каменното лице на Линда трепна, но тя остана студена и сдържана. Гали, който я наблюдаваше внимателно, си спомни за едно момиче от старите години, което играеше ролята на Снежната кралица в някакъв балет.
— Знам — каза тя. — Бях при езерото.
— О, видяла си го.
— Отдалече.
— Изглежда още по-добре отблизо. Извика ли му „Е-хей“?
Тя отмина с презрение този въпрос, освен ако присвиването на горната устна може да се брои за отговор.
— Наистина не трябваше да си правите целия този труд, мистър Трийпуд.
— Наричай ме Гали. Какъв труд?
— Трябва да сте се изпотили доста, докато го доведете тук.
— Това е труд, положен от обич.
— Но хвърлен на вятъра, защото аз няма да говоря с него.
— Не?
— Не.
— Не и понякога едно „Добро утро“?
— Само ако той го каже пръв.
— Ще го нараните.
— Нека.
Отношението й едва ли можеше да се нарече окуражително, но Гали трудно се отчайваше. Много от разговорите му с букмейкъри в миналото бяха започвали с подобен малко обещаващ тон, но красноречието и убедителността го изкарваха на предни позиции в края. Не виждаше никаква причина един мъж, който е подчинявал на волята си костеливи орехи като Джери Джъдсън Честния и Тим Симс Вярното Куче, да бъде смутен просто от едно момиче, колкото и дим да пущаше през носа си от яд. Той продължи, невъзмутим:
— Мисля, че правиш голяма грешка, мило дете. Наистина си будала, ако смяташ да захвърлиш в калта щастието си, само защото Джони те е накарал малко да се изпотиш под яката. Дълбоко в себе си знаеш, че той е чаровник и залог за сигурно бъдеще. Играеш ли голф?