— Да. Защо?
— Той е цар в голфа.
— Знам.
— А ти как си?
— Слаба работа.
— Ето, виждаш ли. Помисли само как ще напреднеш в играта, ако сте винаги рамо до рамо. Това, от което всяко момиче има нужда, е съпруг, чиято приятна задача е да я ръчка да си държи главата наведена, а очите върху топката. И като изключим това, простият факт, че само след няколко срещи вие сте се убедили, че сте родени един за друг, показва, че едно сливане между теб и Джон Твърдоглавия Халидей е нещо добро, което трябва да се поощрява.
Въпреки решимостта си да се държи с достойнство и да не прави нищо, което да я отклони от хладното й високомерие, Линда нададе изненадан писък:
— Джон чий Халидей?
— На кръщенето неговият баща настояваше на Твърдоглавия. Това беше прякорът му в Клуба на Пеликаните и той искаше да го увековечи. Съпругата му се възпротиви и пасторът не беше много навит, но той спечели битката. Беше много решителен човек. Джони е същият.
— Може да е решителен колкото си иска. Не желая да имам повече нищо общо с него.
— Така си мислиш сега.
— И ще продължа да мисля така в бъдеще.
Гали въздъхна. Той свали монокъла си и започна да го лъска. Мъчна работа беше тая. Човек да не знае как да продължи. Можеше да си представи чувствата на ония змиеукротители от Стария завет, когато са се опитвали да се подмажат на глухата усойница и са стигали до под кривата круша. Той заговори укорително:
— Знаеш ли къде си направила големия фал?
— И къде съм направила големия фал?
— Допуснала си гнева да те държи повече от един ден. Всички велики пера са съгласни по този въпрос.
Линда замълча. Изглежда мислеше.
— Да кажем, че съм допуснала. Макар че това не е точно гняв.
— На мен ми прилича на гняв.
— Беше такъв в началото, но сега е нещо като просветление, ако разбирате какво искам да кажа.
— Не разбирам.
— Трудно е да обясня.
— Ами опитай.
— След като мислих за това доста дълго, внезапно ме осени… Някога били ли сте съблечен чисто гол и овалян с катран и пера?
— Не си спомням да съм бил.
— Ето така се чувствах, когато бях на свидетелската скамейка, а той ми говореше неговите „Не става ли дума за…“ и „Не е ли факт, че…“. Тогава внезапно разбрах, че ако се оженим, всеки път, когато го погледна, ще мисля за това и бракът ни ще се сгромоляса.
— Глупости.
— Не са глупости. Ясно е като бял ден. Факт е, че никое момиче не трябва да се омъжва за адвокат.
— Тогава адвокатите трябва да се изтребят.
— Ще бъде чудесно. Колкото по-малко остават, толкова по-добре.
— Не съм съгласен с теб. Адвокатите са си на място.
— Не са. Те са садисти. Най им е весело, когато изтезават някой злощастен свидетел.
— Само си изпълняват дълга.
— Глупости. Това им е тръпката. Обожават го.
— И мислиш, че на Джони му е харесвало?
— Да, мисля.
— Е добре, ама не му е харесвало. Терзаел се е. Сърцето му се обливало в кръв. Но е било негов дълг да впрегне всички сили и да спечели делото за клиента си. След като взима парите на Клътърбък, трябва да постъпи честно с него. Не може да го изостави, само защото се е случило главният свидетел на другата страна да е момичето, в което е влюбен. Аз безкрайно се възхищавам от Джон. Той е пример за всички нас. Слагам го редом до Луций Юний Брут.
— До кого?
— Никога ли не си чувала за Луций Юний Брут?
— Не.
— Май не са ви научили много във вашето училище. Трябваше да идеш в Итън. Предполагам, че толкова си залягала да влезеш в хокейния отбор, че си изоставила учението.
— Не съм играла хокей.
— Ако не хокей, тогава топка или пинг-понг, или нещо друго. Луций Юний Брут е бил съдия в древен Рим и един ден кой мислиш, че му водят, обвинен в изключително тлъсто убийство? Единствения му син, зеницата на очите му. И по време на процеса се видяло, че делото е ясно и обвинението ще спечели като едно и едно две. Даже и Пери Мейсън не би спасил обвиняемия. Но какво направил Луций Юний Брут? Освободил го с няколко бащински думи да не прави вече така? Наложил му нищожна глоба или му отменил присъдата? Не, той знаел своя дълг. Като истински слуга на Темида стиснал зъби и заклеймил младия убиец, а всички го възхвалявали. И аз изпитвам същото към Джони.
— А аз не.
— Но ще започнеш. Дай си време. Не прибързвай. Ще дойде ден, когато ще си горда да се омъжиш за него.
— Не бих се омъжила за него, дори да е последният на света.
— Разбира се, че ще се омъжиш. Ще се омъжиш за Джони.