— Няма.
— Хайде да се обзаложим.
В този момент, когато разговорът спря в мъртва точка и над масата за преговори надвисна безизходица, се появиха Джон и херцогът, или по-точно херцогът и Джон, защото те слязоха в тази последователност. Но те не дойдоха с отмерената стъпка, обичайна за доброто общество, а толкова скоростно, колкото ако се бяха спуснали по перилата. В един момент ги нямаше, в следващия бяха там.
Нека да си припомним, че оставихме тези двама акробати-аматьори в началото на стълбите с Хауърд Чесни зад гърба им, прокрадващ се като леопард към плячката си и решен да последва отличния съвет на своя ангел-пазител. Той достигна целта си в мига, когато Джон докосваше с крак първото стъпало, след като вежливи беше пропуснал по-възрастния пред себе си. Тогава, съгласно инструкциите на ангела-пазител, постави длан между плешките на Джон и упражни натиск.
Чесни бутна с най-голямата сила, която успя да събере, и резултатът от негова гледна точка не можеше да бъде по-задоволителен. Стълбите бяха точно толкова хлъзгави, колкото и когато той летя по тях. Джон загуби опора и изхвърча във въздуха като неустрашимият момък върху летящия трапец, за който пее поетът. Не беше изминало много, когато по пътя си забърса и херцога, и те разцепиха въздуха като, да цитираме пак поета, две волни птички. Пристигайки в салона, се разделиха. Херцогът се устреми към доспехите, в чиято сянка се беше провело неотдавнашното събрание на съвета, а Джон не успя да отиде по-далече от масата с вестниците и списанията. Но не беше късметлия като Хауърд Чесни и я удари с главата си. Чу се един солиден трясък и после, както се казва, потъна в неведение.
Едно от нещата, за които беше в неведение, е, че когато той и масата влязоха в съприкосновение, Линда скочи на крака, издаде задавен вик, като приятелят на Гали с таблетката аспирин, и се хвана за гърлото като героиня от някоя драма, която е чула писък в нощта. После хукна през салона към мястото, където лежеше ранения, явно разтърсена из основи.
Нейният изблик на чувства щеше да накара гувернантките на лейди Констанс да поклатят глави, но Гали, който я последва, но в по-бавен ход, съответстващ на напредналите му години, гледаше одобрително през монокъла си. Струваше му се, че събитията не биха могли да се развият по-задоволително. Беше посъветвал кръщелника си да инсценира инцидент и той го беше направил. А това зашеметяване, според него, беше даже по-добро, отколкото да бъде ударен с кутия за тютюн и се оказа напълно достатъчно, за да събере двете разлъчени сърца. Ей-сега, каза си той, девойчето ще се хвърли върху проснатото тяло и ще го обсипе с целувки.
И беше прав. Тя го направи. А Джон, идвайки в съзнание с чувството, че някой шегаджия му е сменил главата с голяма пулсираща тиква, се огледа замаяно. Имаше странното усещане, че някой го целува. Едва ли беше възможно да го е направила Линда, но тя със сигурност се беше надвесила над него и си струваше да поразпита.
— Ти целуваше ли ме? — измънка той.
— О, точно това правеше — каза Гали ухилено. — Няма спор по въпроса, момчето ми. Щеше да те изяде с парцалите. И мисля, че говоря от нейно име, като казвам, че всичките ви малки недоразумения са изличени и веселият бог на любовта отново я е оковал със свилените си окови. Точно както в добрите стари времена, когато Клътърбък и Фрисби бяха само две имена в телефонния указател. Прав ли съм, малката?
— Съвсем прав.
— Този злочест корабокрушенец е официално възстановен като каймака на твоето кафе и солта на задушеното ти?
— Точно така.
— Тогава бих ли могъл да предложа да го заведеш в банята на долния етаж и да полееш главата му със студена вода. Това се казва цицина, Джони. Не съм виждал такава голяма, откакто посещавах нощните сбирки на старите Пеликани. Твоят баща беше цар по получаването на цицини, обикновено вследствие удар с бутилка. Винаги влизаше в политически диспути с по-избухливите членове. Какъв, по дяволите, е тоя шум? — промени Гали темата.
3
Шумът, за който беше намекнато, идваше откъм херцога. Той лежеше под доспехите и даваше всички признаци, че каквито и тежки травми да е получил от падането, дробовете му са си останали непокътнати. Гали се приближи до него и го огледа съчувствено. Той не си падаше по херцога, но имаше добро сърце и не можеше да не забележи, че човекът страда.
— Добре ли си, Дънстъбъл? — попита той, осъзнавайки че това е глупав въпрос и раненият с право му отговори да не се прави на магаре.
— Разбира се, че не съм добре. Изкълчил съм си глезена.
— Дай да видя. Боли ли?
— О-ох!
— Да, изкълчил си го. Виждам отока. Ще те заведа в стаята ти. А, Бийч — каза Гали, когато заинтригуваният наблюдател са появи до него. — Негова милост си е изкълчил глезена.