— Наистина ли, мистър Галахад?
— Ще му помогнеш ли? А после можеш да се обадиш по телефона на доктора да дойде и да го прегледа.
След трудното пътешествие херцогът беше проснат на дивана в градинския апартамент, а Бийч се оттегли да телефонира. Гали, който се канеше да го последва, беше спрян от едно рязко „Хей“, идващо откъм инвалида. Той се обърна в очакване да чуе още някои наблюдения върху изкълчените глезени, които другият съвсем не скъпеше, но този път херцогът засегна друга тема.
— Трийпуд!
— Моля?
— О-ох!
— Боли?
— Разбира се, че боли. Но не това. Става дума за тая моя племенница. Какво, по дяволите, й става?
— Не те разбирам?
— Разбираш. Ти стоеше точно до нея. Видял си всичко. Пусто да остане, човече, като носиш монокъл не значи, че си сляп. Тя мляскаше психаря.
Гали възкликна, като че ли паметта му е проработила.
— Ти си съвършено прав. Точно така. Да, сега вече си спомням. Той лежеше на пода и тя се наведе над него…
— Какво искаш да кажеш, навела се? Тя се спусна върху му като летяща чайка върху риба, и го целуна.
— Да, забелязах.
— Около петдесет пъти.
— Да, сигурно там някъде е било. И естествено се питаш защо. Мога да ти го обясня с две думи. Влюбена е в него.
— Я не се прави на магаре. Те не са се срещали. Не и преди тази вечер, искам да кажа. Той сега пристигна. Те са абсолютно непознати.
Гали разбра, че е дошло времето да проговори. Би предпочел да отложи разкритието за след вечеря, но това май не беше пример за добра политика. Очевидно инвалидът нямаше да остане спокоен на дивана, докато не получи разрешение на мистерията, която го терзаеше. Така че се впусна в разказа си с оная напевна изисканост, с която обикновено печелеше сърцата в Клуба на Пеликаните.
— Виждам, че е дошло време, Дънстъбъл, да те посветя в една малка тайна, макар че смятах да го направя в по-благоприятен момент. Като си мислиш, че Джони Халидей и твоята племенница са абсолютни непознати, ти си много далече от истината Той я познава от известно време и нито момент не е пропуснал да я ухажва пламенно. Знаеш ги тия неща. Цветя, обеди, горещи погледи, прошепнати думи и, струва ми се, макар че това е само мое предположение, шишенца с парфюм. Понякога си мислел, че нещата са потръгнали, друг път изглеждало, че буксуват и го обхващало отчаяние. Често са го виждали в Хайд Парк или Кенсингтън Гардънс да къса маргаритки и да си шепти „Обича ме, не ме обича“. И така продължило допреди няколко вечери, когато той напрегнал жили и събрал кураж, за да й направи предложение в едно такси. Така се сгодили. Това е било оная вечер, когато си се разтревожил от нейното тананикане и кикотене. Помислил си, че нещо се е разбълникало в двете й полукълба или както съвсем ясно се изразяваш, че се е чалнала. Но не е било това, Дънстъбъл, било е естественият изблик на едно младо момиче, което е намерило любовта и щастието. Което е тръпнело в очакване на сватбата с вълнуващата песен на хора, и с мъжа, който обожава до рамото й, облечен в сватбен костюм, и с епископа и помощника му, които пърхат около тях и си вършат работата като пчелички. И след това приема, и роклята, и окъпаният в слънце меден месец и всичките му там подробности.
Имаше няколко места в монолога, които херцогът би прекъснал с радост, но яростта, с която го изпълваше тая тема, беше блокирала центъра на говора му и той успяваше само да изпелтечи. От устата му още пръскаше слюнка, когато Гали продължи:
— Но както едва ли е нужно да казвам на стар боец като теб, пътят на любовта не винаги е покрит с рози. Възникнали обстоятелства, които довели до разлъка на младата двойка. За нещастие Джони сгафил и носът му бил натрит. Единствената му надежда да се оправят нещата била да дойде в Замъка Бландингс и да се защити с всички сили. Но как да проникне тук? Ето, това изискваше да си размърдам мозъка. Да кажа на Кони, че ми е приятел, всъщност кръщелник, би било фатално, тъй като отношението на Кони към моя кръг от близки винаги е било свирепо. Без да си прави труда да преценява хората всеки сам за себе си, тя ги причислява всичките към париите. Виждам как се потрисаш от това нейно неблагоразумие — поне нещо те кара да трепериш, но това е то Кони. И тогава ми дойде идеята да го доведа тук като психотерапевт на Кларънс. С един куршум два заека, ако мога да се изразя така. Сутрин щеше да увещава изгората си, а следобед да се погрижи за Кларънс. Планът ми се струваше превъзходен. Така че благодарение на теб, защото ти го покани, той дойде и за късмет падна по стълбите и си трясна здраво главата. И щастливият край не закъсня. Твоята племенница, забравила цялата си враждебност, се спусна към него, както ти блестящо се изрази, като чайка над риба, започна да го целува и сигурно продължава да го целува. С две думи, одобряването е абсолютно, на любовта отново е даден ход и ти можеш да започнеш да спестяваш за сватбени подаръци и да си пишеш бележките за речта по време на сватбения тост.