Дори и Гали, опитният разказвач, трябваше да спира от-време навреме, за да си поеме дъх. В момента правеше точно това и херцогът получи възможност да обърне монолога в дует. Едва сега той бе в състояние да говори.
— За първи път в живота си чувам такива безподобни глупости — изпръхтя той.
Гали беше изненадан и огорчен. Очакваше по-добър коментар за своето красноречие. Монокълът му просветна укорително.
— Изненадваш ме, Дънстъбъл. Не одобряваш ли, как беше, любовта между младите, щом пролет разцъфне? Не че сега е пролет, но принципът е същият. Мислех си, че ще викнеш три пъти „хип-хип ура“ и само паянтовият ти глезен ще ти попречи да изтанцуваш танца на седемте воала. На мене ми се струва, че си си паднал на късмета, защото, макар че губиш племенница, печелиш племенник.
— О-ох!
— Не викай „ох“. Не се ли радваш, че печелиш племенник?
— Не, не се радвам. Имам вече, и не мога да ги понасям. Те и двамата ме преметнаха и се ожениха за последните отрепки без да ми кажат и дума. Това няма да се случи на Линда. Искам някой по-добър за нея от младшия съдружник на някакъв си спец по откачалките. Можеш да кажеш на проклетия си кръщелник да не храни никаква надежда, че ще се ожени за нея. Няма място за спор, категоричен съм — избоботи херцогът и тук дискусията беше прекъсната от лекаря, който живееше в Бландингс Парва, едно селце почти в сянката на стените на замъка, и затова беше успял да осигури скоростно посещение. Освободен от грижите си за болника, Гали се върна в салона, където намери Джон и Линда, първият — с вид на мокра кокошка, последната — с ореола на обслужващ ангел, който знае какво добро дело е свършил. Той побърза да ги запознае с последното развитие на събитията.
— Е, Джони, тъкмо говорих с бъдещия ти чичо. Само дето той казва, че не е.
— Не е какво?
— Твоят бъдещ чичо. Обясних му положението, защото той се затрудняваше да разбере какво се крие зад цялото това целуване, и твърдо отрече, че ти и твоето котенце ще застанете пред олтара. Каза, че няма да го позволи. Какво става?
Това беше насочено към Линда, която го накара да подскочи с един внезапен рязък писък от почти същото естество като онзи, който беше надала, виждайки главата на любимия в съприкосновение с масата за вестници и списания. Светлината в очите й беше угаснала и те сега тъмнееха насреща му по начин, който му се стори извънредно странен.
— Така ли каза чичо Аларик? — попита тя глухо.
— Точно така, нахала му с нахал. Върхът на безочието! За какъв се мисли, да се опитва да ти диктува за кого можеш да се омъжиш и за кого не можеш. Той изобщо няма глас в тая работа. Да не ти е баща? Някакъв си чичо, при това доста компрометиращ чичо, от ония чичовци, за които булката си мълчи и ги пази колкото се може повече на заден план. Как може да те спре да се омъжиш за когото си поискаш?
— Но той може! Може! О, Джони, скъпи, не можах да ти кажа онази нощ в таксито, защото нямаше време, но аз съм повереник под съдебна опека.
Тя щеше сигурно да разшири това изказване, което беше оставило Гали тотално озадачен, ако в този момент Бийч не беше ударил гонга за вечеря. А когато Бийч бие гонга, нито един човешки глас не може да го конкурира.
4
На масата Гали продължи да размишлява върху тия странни думи с надежда да схване съдържанието им, но не можа да се похвали с някакво просветление. Имаше мъглявото усещане, че крият правен смисъл и без съмнение бяха ясни на Джон, но в присъствието на Кони не можеше да се обърне към него за разяснение. Нито пък можеше да използва Линда в качеството й на първоизточник. Наистина, запита Ванеса, която седеше до него, дали знае какво е повереник под съдебна опека, но тъй като тя отвърна, че май било нещо свързано с тениса, той не отбеляза никакъв прогрес.
Вечерята в замъка под владичеството на лейди Констанс беше официално събитие, след чийто завършек не се допускаше групово напускане на двата пола. Ето защо чак след като дамите се оттеглиха и лорд Емсуърт отиде в стаята да си свали яката и да си обуе спалните пантофи, Гали успя да постави въпроса, който го занимаваше. С нетактичност, обяснима в тия обстоятелства, той прекъсна Уилбър Траут, който беше започнал да разказва някаква история за пътуващ търговец, и попита: