— Знае ли някой от вас какво значи повереник под съдебна опека?
Уилбър, изоставяйки анекдота, с присъщата си приветливост каза, че май било човек, който разнасял това-онова, когато прокурорът поискал от съдията оръжието на убийството или кървавата кърпичка, или каквото и да е там, да бъде представено като доказателство номер едно. Гали му благодари.
— Не, касае се за някакъв вид момиче. Разговарях с едно момиче преди малко и то ми каза, че е повереник под съдебна опека. Чудех се какво ли може да значи.
През по-голямата част от вечерята Джон беше стоял мълчаливо и Гали предполагаше, че това е, защото го боли главата. Главите на младото поколение, каза си той, не бяха като главите, които познаваше в клуба на Пеликаните, където за членовете беше обичайно да не се кахърят много, дори когато са халосани с говежди бут. Сега Джон проговори и това беше за първи път от блюдото с рибата.
— Знам какво е повереник под съдебна опека.
— А, точно така, предполагах, че е нещо правно.
Джон продължи да обяснява с глъхнещ глас, като някой, който говори от гробница. Имаше същия скръбен вид, предизвикал забележки в градината на „Емсуърт Армс“ и разстроил персонала на Падингтън.
— Момиче, което е под опека на съда, влиза в обсега на действие на Постановлението за закрила на малолетните. Тя не може да сключи брак или да приеме предложение за брак без съгласието на съда. Когато съгласието на съда не се даде, ответната страна се поставя под запрещение.
След като си го преведе на ум на обикновен английски, Гали свали и започна да лъска монокъла си, нещо, което, както вече стана ясно, той рядко правеше, освен в моменти на бурни емоции. Когато заговори, сякаш някакъв друг глас от някаква друга гробница се включи в разговора.
— Искаш да кажеш, слагат спирачки на брака?
— Именно.
— Но може и да не го направят.
— Ще го направят, ако някой родственик на повереницата — чичо й например — се възпротиви.
Гали търкаше монокъла си трескаво. Изглеждаше отчаян.
— Да не би да ми казваш, че ако една повереница под съдебна опека иска да сключи брак с чудесна партия, и чичо й, някое прословуто говедо, не одобри, съдът ще й каже, че не може?
— Да, ако въпросният чичо действа в качеството си на попечител.
— Чудовищно!
— Такъв е законът.
— Кой е измислил тоя закон?
— Не мога да ти кажа. Трябва да направя справка.
— Но това е грубо посегателство.
Уилбър Траут, който дотогава слушаше с голям интерес, постави въпрос, който съвсем естествено би изникнал в главата на неспециалиста:
— И какво става, ако другата страна каже на съда да иде да пасе трева и въпреки всичко се ожени за момичето?
— Пращат го в дранголника.
— Ти шегуваш ли се?
— Не, такъв е законът. Това е много сериозно нарушение.
— Значи излиза, че просто няма начин да се ожениш за повереница на съда.
— Не, ако роднините й са против.
— Ех, ако някоя от жените ми беше повереница на съда с роднини, които са против — въздъхна Уилбър, — щеше да ми спести доста пари.
5
Малко след като изрече тия тъжни думи, Уилбър, подобно на елен по месечина, който се е напил до насита, напусна масата, за да отиде и да се поупражнява още малко в билярдната. Сега Гали можеше да говори свободно.
— Е, заплетоха ни се конците, Джони.
— Да.
— Ами ако си сбъркал?
— Не.
— Тогава нещата не изглеждат добре.
— Имал съм и по-добри времена.
— Защо Дънстъбъл я е направил повереница на съда?
Отговорът на Джон беше малко рязък. Обичайната му любезност не си беше на мястото.
— Като имаш предвид, че само преди час разбрах новината, не съм имал възможност да я попитам, така че не мога да ти кажа.
— Трябва да е било заради неприятностите му с братята й. Той ми разказа за тях. Оженили се за момичета, които не одобрявал и нищо чудно да си е рекъл, че няма да го допусне с Линда.
— Вероятно.
— Точно такъв гаден трик е в стила му.
— Да.
— Вярно ли е, че ще те окошарят, ако се ожениш за нея?
— Да.
— Не може ли да разговаряш с тях и да им го набиеш в тъпите глави, че твоят случай е по-специален?
— Не.
Гали въздъхна дълбоко. Той беше сърцат войн и не се предаваше лесно, когато попадне под обстрела на прашките и стрелите на жестоката съдба. Но като разсъждаваше върху състоянието на нещата, беше принуден да признае, че перспективите не изглеждат розови. Всеки свестен касиер на хиподрума като Джери Джъдсън Честния, мислеше си той, доста ще се двоуми, преди да заложи по-малко от сто към едно срещу триумфа на младата любов. А всичко до сега вървеше толкова гладко.