И сигурно имаше още вълнуващи неща, които го очакваха в глава шеста, но лорд Емсуърт беше прекалено нетърпелив, за да лежи и да си чете. Той скочи от леглото с пенсне, треперещо върху носа му. Д. Д. Банкс трябваше да бъде информиран за това сензационно откритие без всякакво отлагане. Едва чакаше да му се обади по телефона.
Наложи се обаче, след като намери спалните си пантофи, едната от които се беше мушнала под леглото, доста да почака, защото си спомни, че единственият наличен телефон е в библиотеката. А за да стигне до нея, трябваше да мине покрай стаята, в която спи сестра му Констанс. И като си представи как Кони изхвърча оттам и го сгащва, изпита такова усещане, каквото изпитват болните от маларична треска.
Но това беше временна слабост. Помисли си за своите войнстващи прадеди, особено сър Фарамонд, кръстоносеца, който се проявил в битката при Яфа. Щеше ли сър Фарамонд, такъв какъвто се споменава във военните архиви, да позволи на една сестра да го сплаши? Разбира се, възможно е сър Фарамонд да не е имал сестра като Кони, и все пак…
Две минути по-късно, заложил главата си в опасното начинание, лордът пое към библиотеката.
2
Няма да преувеличим, ако кажем, че на този етап от акцията, лорд Емсуърт се чувстваше спокоен, уверен и хладнокръвен. Но някой мъдър приятел, някой, който е чел Томас Харди и е научил от песимистичните му творби колко често човешките начинания рухват под тежестта на някое непредвидено божие дело, би могъл да го предпази от преждевременно задоволство. Човек не знае, би могъл да го предупреди той, зад кой ъгъл съдбата те причаква с мокър парцал. „Дръж си очите отворени, Емсуърт“, би могъл да му прошепне.
Това, обаче, поради непрогледната тъмнина, нямаше да му помогна кой знае колко, защото нямаше как да забележи, че едно внушително божие дело се спотайва зад вратата на лейди Констанс и се готви за скок. Първият знак, че е там, беше даден, когато лордът стъпи на нещо и светът сякаш се сгромоляса с трясък.
Можем да се съмняваме, че сър Фарамонд в подобни обстоятелства би запазил своето самообладание непокътнато, макар че бил човек-скала според другарите му кръстоносци. Шокът парализира потомъка му. Лорд Емсуърт запреглъща с мъка, обхванат от неприятното чувство, че гръбначният му стълб е пробил черепа му. Той не беше особено суеверен човек, но започваше да мисли, че нощните скитания не му носят късмет.
Обзеха го смут и тревога. Спомни си как брат му Галахад го предупреждаваше да не допуска блъскането на маси в малките часове да му стане навик. Но това, с което се беше сблъскал сега, не беше маса. Поради прекалената тъмнина не можеше да му даде точно определение, но изглежда беше поднос със стъклени и порцеланови съдини, а не виждаше никаква причина коридорът да е осеян с подноси.
Обяснението бе просто. Лейди Констанс понякога трудно заспиваше и докторът й в Ню Йорк беше препоръчал непосредствено преди лягане чиния с плодове и чаша топло мляко. Тя беше свикнала, след като ги изконсумира, да остави подноса си пред стаята, за да може сутринта момичето да го отнесе в кухнята, а брат й Кларънс да стъпи в него с енергична спална пантофа. Томас Харди щеше да види в цялата история още една от малките иронии на живота и да сътвори роман от двайсет хиляди думи по нея.
При описаните вече обстоятелства един по-бърз мислител от лорд Емсуърт би изтръгнал крака си от отломките и би изчезнал в мрака без никакво отлагане. Той, обаче, продължи да стои вкаменен и все още стоеше така, когато, точно както и при предишното му нощно скитане, вратата се отвори и сцената се обля в светлина. Заедно с нея на преден план излезе и лейди Констанс с розова нощница и вид на героиня от ренесансова трагедия. Натъртвайки първата сричка, тя произнесе:
— Кла-а-рънс!
Възможно е частица от духа на прадедите още да се е таяла в гърдите на лорда или пък шокът винаги втвърдява жилите на по-благите мъже. Все едно каква е причината, но той изпъчи неустрашими гърди и светкавично отвърна на удара с удар. Той гласеше: