— Какво прави тоя поднос тук?
Беше мъчен въпрос, но лейди Констанс не се оплиташе толкова лесно в словесните престрелки. Отговорът й, а той беше добър, дойде без колебание:
— Няма значение какво прави той. Ти какво правиш?
— Навсякъде по пода подноси!
— Знаеш ли колко е часът?
— Можех лошо да се нараня.
— Можеше също и да си в леглото си.
— Бях там вече.
— Защо тогава не остана?
— Не можах да заспя.
— Можеше да почетеш книга.
— Точно това направих. Една книга за прасетата, която получих тази сутрин. Изключително интересна.
— Тогава защо не си я четеш, вместо да сновеш из къщата в четири сутринта?
Тук беше права. Лорд Емсуърт беше разумен човек и си го призна. Още повече, този дух на прадедите започна да заглъхва у него. На негово място се появи друг, по-скоро примирителен, отколкото войнстващ. Чувстваше, че трябва да даде на Кони обяснение и за щастие имаше чудесно под ръка.
— Отивах да се обадя на Банкс.
— Отиваше какво?
— Отивах да се обадя на Банкс по телефона.
Лейди Констанс трябваше да преглътне два пъти, преди да може да проговори отново. Когато се чу гласът й, то той беше почти шепот. Макар и силна жена, това изявление я беше разтърсило.
— Да не би да си мислиш, че банката ти ще работи в четири сутринта?
Този пример на женската склонност да объркват конците, развесели лорд Емсуърт. Той се усмихна снизходително.
— Не на банката ми. На Банкс, ветеринаря. Исках да му кажа за този чудесен витамин за прасета, който са открили съвсем наскоро. Тъкмо го прочетох в книгата.
Лейди Констанс преглътна отново. Чувстваше се странно премаляла. Лорд Емсуърт, който не беше от най-наблюдателните, забеляза възбудата й и го осени една идея:
— Късно е, разбира се.
— Малко.
— Може да си е легнал.
— Възможно е.
— Мислиш ли, че трябва да почакам до закуска.
— Мисля.
Това беше идея. Лорд Емсуърт я обмисли сериозно.
— Да, права си, Кони — каза накрая, — Банкс може да се ядоса. Не би му харесало да развалям съня му. Сега ми е ясно. Много разумно от твоя страна да ми предложиш да изчакам. След закуска ще е съвсем навреме. Е, тогава ще ти кажа лека нощ. Ти ще си лягаш, нали?
— Много ще бъда благодарна, ако успея.
— Върховно, върховно, върховно.
3
Мислите на младостта, е казал Хенри У. Лонгфелоу13, са дълги, дълги мисли. А при дадени обстоятелства точно такива са и тези на средната възраст. Мислите на лейди Констанс не й дадоха да заспи доста след като беше отново между чаршафите. Умът й се бореше трескаво с проблема, представен й от очевидно ненормалния случай, с когото беше разговаряла току-що.
Тя се връщаше при лорд Емсуърт прясна-прясна, така да се каже, след един дълъг престой в Ню Йорк, където се беше срещала само с най-рационални мъже, някои от тях скучни и склонни да ограничават разговора до разновидностите на фондовата борса, но все пак всички съвършено рационални. Точно затова сега брат й изглеждаше, дори повече, отколкото последния път, идеален повод за тревоги.
Една сестра не би могла да гледа на него спокойно. Съпругът й Джеймс Скунмейкър употребяваше един израз по повод техен познат, за чийто интелект нямаше високо мнение, и той прилепваше на деветия граф на Емсуърт като тапет на стена. И това беше изразът „Хлопа му дъската“. Това, което се беше случило през последните няколко дни, и особено тази нощ, я беше оставило с убеждението, че въпреки добрите си страни, деветият граф представляваше открита мишена за критиката на нейния Джеймс. Той беше вежлив, въздържан и послушен, но дъската му на практика съвсем се беше разхлопала.
Накратко фактите. Снове напред-назад нощем. И то всяка божа нощ. Препъва се в котки, които не съществуват. Твърди, че е изчезнала картина, която си е на мястото и ще му извади очите. И ако не беше нейното обуздаващо влияние, щеше да се обади на отрудения ветеринар в четири сутринта, за да му разкаже за някакви витамини за прасета. Това беше впечатляващ списък от характеристики, достатъчен да го приемат в някой добър частен дом, където щеше да получи прилично лечение и свежа весела компания.
Разбира се, възможно е услугите на този мистър Халидей да дадат резултат, довеждайки въпросната дъска до някакво задоволително положение, но тя някак не можеше да изпитва към него доверието, което изпитваха Аларик и брат й Галахад. Беше го срещнала на път за стаята си и го беше попитала за методите, които използва, а отговорите му й прозвучаха общо и объркано. Това несъмнено можеше да се дължи на трудността, с която един експерт се изразява пред непрофесионалисти, но все пак у нея остана известно безпокойство.