А беше и толкова млад. Изглежда точно в това се състоеше и бедата. Нямаше нищо против някои мъже да са млади — келнери, например, или полицаи, или представители на страната в олимпийските игри — но от някого, чието призвание в живота е да се рови в подсъзнанието и да си води бележки, човек очаква по-напреднала възраст.
С глава, бръмчаща от подобни мисли, които я тормозеха като болен зъб, лейди Констанс най-накрая заспа.
Когато се събуди, те се върнаха и угризенията й нараснаха по време на закуската, когато имаше пълна възможност да го наблюдава и оценява в действие. Лейди Констанс стана от масата по-убедена от всякога, че за този младеж корекцията на някои Кларънсови отклонения от нормалното ще бъде прекалено тежък камък.
След закуска отиде в градинския апартамент да види херцога и да му поднесе съчувствието си, надявайки се раната да не е имала лош ефект върху непредсказуемия му нрав. В миналото далеч по-малки провокации от един изкълчен глезен, доста често му бяха докарвали такова сприхаво настроение, че у една съчувстваща жена можеше да се създаде илюзията за начало на апокалипсиса.
За нейно голямо облекчение той изглеждаше относително спокоен. Седеше в леглото, пушеше пура и четеше местния вестник „Бриджнортски, Шифналски и Албрайтънски Дргус“, заедно с приложенията „Осведомител на зърнопроизводителя“ и „Скотовъдска газета“.
— А, ти ли си? — каза той.
Би предпочела по-прочувствен прием, но погледнато философски, беше по-добър от някои други, които можеха да се очакват. Тя разтегли устни в широка усмивка.
— Е, Аларик, как си тази сутрин?
— Скапан.
— Боли ли те глезена?
— Дяволски.
— Е, можеше и да е по-зле.
— Как например?
— Можеше да си счупиш врата.
— Ама не го счупих, и това не е заслуга на тъпия психар.
— Исках да поговоря с теб за мистър Халидей. Мислих за него.
— И аз. Да се ръга в хората и да ги бута по стълбите.
— Той е много млад.
— Това не е оправдание. Когато бях на неговата възраст, не бутах хората по стълбите.
— Исках да кажа, не мисля, че е достатъчно опитен, за да помогне на Кларънс. Не мога да разбера защо го нае.
— Все някого трябваше да наема, нали? Емсуърт има нужда от най-бързо лечение.
— Да, това е вярно. За това съм напълно съгласна с теб. Знаеш ли, Аларик, той сновеше из къщата в три сутринта. Каза, че искал да се обади на ветеринаря за някакви витамини за прасета, бил научил за тях в книгата, която четял.
— В три сутринта?
— Беше почти четири. Събуди ме.
— Значи затова изглеждаш толкова клисава — зарадва се херцогът, че е успял да разгадае загадката. — Като че ли те е дъвкала котката. Винаги ставаш такава, когато не си си доспала. Значи, такива ми ти работи. Неговата чалнатост се разширява и присъствието на Халидей е от значение. Трябва да си запретне ръкавите, всяка минута е важна. Днес Емсуърт се обажда в четири сутринта, утре сигурно вече ще казва, че е яйце на око. Донякъде е жалко, че трябва да се връщаш в Америка. Не че ще си много полезна, ако останеш, но колкото повече хора го държат под око, толкова по-добре, а не можеш да очакваш, че ще остана тук завинаги. Веднага щом се оправя с глезена, се връщам в Уилтшир да видя как върви ремонтът в къщата. Трябва да наблюдаваш тия типове зорко като орел.
— Но, Аларик…
— Няма да си помръднат пръста да свършат някоя работа, ако не си им по петите постоянно. Не им плащам сума ти пара, за да стоят като статуи и да си мърдат само устата, докато си разказват мръсни вицове. Колкото по-бързо разберат това, толкова по-добре.
— Но, Аларик, аз не се връщам в Америка.
— Връщаш се.
— Оставам до края на лятото.
— Не, не оставаш.
— И Джеймс ще се присъедини, когато свърши сделката, по която работи.
— Не, няма. Оказало се е, че ще му отнеме повече време, отколкото си мислел, и иска веднага да се връщаш. Всичко е написано в писмото. А, забравих да ти кажа. Написал ти е дълго писмо. Беше се объркало с моите.
Гърдите на лейди Констанс изсвистяха.
— Ти си го прочел?
— Голяма част от него. Пропуснах някои скучни места.
— Но как е възможно, Аларик!
— Откъде можех да знам, че не е за мен.
— От името на плика, бих казала.
— Не му обърнах внимание.
— И от началните думи.
— То започваше със „Здравей, любов“. Ти не се споменаваш изобщо. И какво значение има? Казах ти най-важното. Няма никакъв смисъл да го четеш.