— Искам си писмото!
— Тогава ще трябва да се напъхаш под леглото, защото там падна — отсече херцогът, самодоволен като член на парламента, направил важна забележка. — Духна го вятърът от прозореца. Ще се оваляш в прах, защото трябва да е някъде отзад.
Лейди Констанс прехапа устни. Малко я заболя, но по-добре така, отколкото да ухапе Аларик, херцога на Дънстъбъл.
— Ще позвъня за Бийч.
— Какво полза? Бийч не може да пълзи под леглата.
— Той ще изпрати момчето, което чисти ножовете и ботушите.
— Добре. Нека дойде момчето. Но няма да му дам бакшиш — намуси се херцогът и така разговорът беше приключен.
Лейди Констанс напусна болничната стая с ускорен пулс. Винаги се дразнеше, когато трябва да си променя плановете, но сега беше особено неприятно. Тя беше очаквала с такова нетърпение своя Джеймс, не само защото чисто и просто го обичаше и една почивка в тези тихи места щеше да им се отрази добре, но и защото неговата уравновесена благоразумна компания би била толкова благотворна за Кларънс. Мисълта да остави последния на грижите на един хлапак, какъвто беше този Халидей, толкова отнесен и неспособен да проведе лечебния курс, смръзваше кръвта й. Кой знае какви гафове може да направи тоя сополанко. И кой можеше да каже, напомняше й един вътрешен глас, в случай, че го е забравила, какво още може да си науми Кларънс в нейно отсъствие. Вероятно ще се храни само в библиотеката, ще се крие от Халидей и няма да му даде да припари до него.
Тя стигна до будоара си, позвъни на Бийч и му каза да изпрати момчето, което чисти ножовете и ботушите, да полази малко под леглото в градинския апартамент. После стоя няколко минути до прозореца, потънала в мисли, и ето че я осени една идея.
Когато изникна въпросът за лекар, сър Родерик Глосъп не беше на разположение. Но бе възможно сега да се е освободил и да може да прекара няколко дни в замъка. Дори и няколко дни за такъв експерт понякога са достатъчни. Във всеки случай, струваше си да се опита.
Тя набра номера и някакъв секретарски глас отговори:
— Алоу, кабинета на сър Родерик Глосъп?
— Мога ли да говоря със сър Родерик?
— Много съжалявам, той е в Америка. Насочваме всички те си случаи към сър Абъркромби Фич. Да ви дам ли неговия номер?
— Не, благодаря. Предполагам, искате да кажете всички случаи, които не са поети от съдружника му?
— Молия?
— Неговият младши съдружник.
— Сър Родерик няма младши съдружник.
Лейди Констанс остана спокойна, поне що се отнася до нейната дикция. Дамите никога не издават чувствата си, Кони, скъпа, дори когато говорят по телефона.
— Изглежда има някакво объркване. Аз съм лейди Констанс Скунмейкър и се обаждам от Замъка Бландингс в Шропшир. Тук е един млад мъж на име Халидей, който според моя брат е младши съдружник на сър Родерик Глосъп. Нищо ли не знаете за него? Не би ли могъл да бъде младшият съдружник на сър Абъркромби Фич?
— Сър Абъркромби няма младши съдружник.
— Сигурна ли сте?
От другата страна на жицата се чу остро поемане на въздух. Въпросът беше обиден. Не можеш да ходиш и да разпитваш секретарките дали са сигурни. От последвалия отговор повя хлад.
— Но молия, съвсем съм сигурна.
— Благодаря ви — каза лейди Констанс, но тонът, с който предложи тези благодарности, съвсем не беше топъл. Тя остави слушалката, пое един-два пъти дълбоко въздух и се завтече като вятъра към апартамента на херцога. Ситуацията, според нея, изискваше разяснение, и той беше човекът, който трябваше да го даде.
Когато нахлу в спалнята, докторът беше там и трябваше да чака и да изпуска пара, докато той си вършеше своето промиване и превързване, придружавайки тия свои действия с вежливи наблюдения върху времето и други теми. Най-накрая каза „Добре, доста добре се справяме“ и напусна, а херцогът запали отново пурата си, която беше оставил временно настрана.
— Доста е компетентен тоя приятел. Колко ли изкарва на година, как мислиш? Няма много пари в тая работа да си селски доктор, макар че моят в Уилтшир е доста заможен. Но той има няколко добри алкохолици, а това не е малко.
Лейди Констанс не беше в настроение да обсъжда доходите на местните лекари. Без никакво отлагане тя навлезе в болния проблем.
— Аларик, искам да знам всичко за тоя човек Халидей. Херцогът изпуфка с пурата си няколко пъти и като че ли си повтаряше запитването наум.
— Какво искаш да кажеш под всичко? Не знам нищо друго, освен че е младши съдружник на Глосъп и има тъпата наглост да иска племенницата ми за жена. Но тук добре съм се справил. Тя е повереник под опека на съда и не може да направи някоя глупост без мое съгласие. А той има толкова шансове да го получи, колкото и да отлети на Луната. Ако си мисли, че може да ръга хората по стълбите като разярен носорог и после да очаква да се жени за племенниците им, то той много греши. Беше тук снощи и се опита да ми се подмаже, но аз го отпратих с разтреперани гащи.