Лейди Констанс беше дошла в стаята му с намерението да ограничи разговора за Джон само до твърдението му, че е ас в света на психиатрията, но това необикновено разкритие я накара да разшири обсега на въпросите.
— Какво каза? — зяпна тя. — Иска да се ожени за племенницата ти?
— Така казва той. Бил влюбен в нея.
— Но той дойде тук едва снощи. Как може да е влюбен в нея, ако я познава от часове.
— Виж, виж — каза херцогът. — Направих кръгче.
Интересът на лейди Констанс към димните кръгчета беше точно толкова силен, колкото и интересът й към финансите на представителите на медицинската професия, практикуващи из страната. Тя повтори въпроса си, а херцогът каза, че и него това го озадачило.
— Но Трийпуд каза, че я познавал от доста време. Пращал й горещи погледи и шишенца парфюм, да му се не види и нахалът. Трийпуд споменаваше нещо за някаква тяхна кавга и че хлапакът подскочил от радост, когато му се удало да дойде, защото щял на място да се обяснява с нея. Той е кръщелник на Трийпуд, между другото. Сигурно ще да е някой от ония гуляйджии. Защо ми приличаш на умираща гъска?
Лейди Констанс приличаше на умираща гъска, защото една внезапна светкавица беше озарила мозъка й. Мъглата се вдигна и тя видя, така да се каже, картината в нейната цялост. Вече разполагаше с фактите и те можеха да имат само една интерпретация. Като змия, или може би не точно като змия, защото и те си имат някакви граници, брат й Галахад беше вкарал още един натрапник в замъка.
В последните години Замъкът Бландингс беше необикновено богат откъм натрапници. Един-двама имаха други спонсори, но като правило Гали беше този, който ги вмъкваше. И мисълта, че го е направил отново, я изпълни, както много пъти преди това, със страстното желание да го одере жив и то с тъп нож.
Веднъж, когато бяха деца, Галахад беше паднал в езерото и точно когато щеше да потъне за трети път, един от градинарите дойде и го измъкна. Сега тя размишляваше за безразсъдната грешка на този заблуден градинар. Половината от бедите по белия свят, мислеше си тя, идват от хората, които не оставят нещата такива каквито са.
Тя закрачи решително към звънеца и го натисна. Жест, който хвърли херцога в недоумение.
— Какво мислиш, че правиш?
— Звъня на Бийч.
— Не съм искал Бийч.
— Но не и аз — навъси се лейди Констанс. — Ще го изпратя да каже на мистър Халидей, че бих искала да му кажа две думи.
Единадесета глава
1
По време на височайшите си визити в Замъка Бландингс Гали обичаше след закуска да се оттегля в хамака на централната поляна и там да размишлява на спокойствие върху нещата от живота. Това би могъл да е космосът или положението в Далечния изток, или просто проблемът дали да рискува някоя и друга лира на конните състезания в Катърик Бридж. Тази сутрин мислите му, което е нормално за един съзнателен кръстник, бяха съсредоточени върху тъжния случай с неговия покрусен кръщелник. И вече от десетина минути му отдаваше каймака на своя интелект, когато усети, че до него стои самият Джон. Гали поде разговор без предисловие:
— Привет, Джони, тъкмо си мислех за теб. Какво стана с Дънстъбъл снощи? Държа ли се приятелски?
Гласът на Джон беше печален, както и целият му вид. Приличаше на младеж, който е спал по-малко дори и от всеизвестната нощна птица — деветият граф Емсуърт.
— Не много — беше краткият отговор.
Думите и тонът бяха обезсърчителни, но Гали отказа да бъде обезсърчен.
— Не позволявай това да те безпокои.
— Не?
— Разбира се, че не. Не можеш да очакваш веднага да започне да прелива от доброта. Един от уроците, на които ни е научил живота, е да не търсим моментална сърдечност от някого, когото сме цапардосали в кръста и сме го търкаляли цели две перила от стълби. Тия неща си оказват влияние върху човека. Когато говорих с него, забелязах, че сърцето му доста е изстинало.
— И аз забелязах същото. Очевидно мисли, че съм го направил нарочно.
— Много несправедливо. И по-добри мъже от теб са се пързаляли по тия стълби. Аз съм един от тях. Макар че можеше да бъдеш и по-внимателен. Не се съмнявам, че си бил нетърпелив за коктейла си, но не трябваше да тичаш през глава.
— Не тичах през глава. Знаеш ли, Гали, имам чувството, че някой ме блъсна.
— Невъзможно. Хората не обикалят и не блъскат себеподобните си по стълбите за развлечение, дори и това да е Замъкът Бландингс.