Пеликан в Бландингс

Изглеждаше развеселен.

— Странно съвпадение — каза той. — Говорехме за Дънстъбъл. Беше брат ми Кларънс. И той също говореше за него. Изглежда, че в Бландингс се е развилнял дяволът. Сестра ми Кони се е довяла от Америка със своя приятелка, което само по себе си би било достатъчно да разтърси Кларънс из основи. И като капак Дънстъбъл пристига заедно с племенницата си с утрешния влак. Кони с приятелка вече е прекалено, а като прибавим и стария Дънстъбъл с племенница, букетът става извънредно миризлив — каза Гали. — Дали това не е твоята избраница, или има няколко?

Джон беше зашеметен от думите му. Той знаеше, че херцогът има само една роднина, която отговаря на това описание. Каза, че не разбира.

— Какво те озадачава?

— Линда не каза нищо за това, че отива в Бландингс.

— И кога беше това?

— В таксито, когато я помолих да се омъжи за мен.

— Тогава сигурно не е знаела. Дънстъбъл трябва да й го е сервирал, когато се е прибрала.

— Но ние трябваше да обядваме заедно утре.

— Нямате ли уговорка да се видите по-рано? Една цяла загубена сутрин?

— Трябва да съм в съда до обяд. Някакъв проклет случай с катастрофирал мотоциклетист.

— О? Е, съжалявам, но се страхувам, че обядът ти е провален. А и аз тръгвам утре. Когато брат ти те вика на помощ, не можеш да го пренебрегнеш. Заминавам за Замъка Бландингс със сутрешния влак.

Трета глава

1

За да отиде от Лондон до Маркет Бландингс, спирката за Замъка Бландингс, пътникът трябва да тръгне от Падингтън. Така че на следващата сутрин Гали пушеше цигара на платформата пред купето си, чакаше влакът му в 11.18 да потегли и се оглеждаше наоколо с одобрението, което винаги беше изпитвал специално към тази гара. Той харесваше нейното изтънчено спокойствие, така различно от данданията на такива гари като Ливърпул Стрийт и Ватерло. Портиерите вършеха задълженията си сдържано, като младши министри в Кабинета. Пазачите, когато се наложеше да свирят, се стараеха да не прекарват целия поет от дробовете им лондонски въздух през отвора на работния си инструмент. И даже ако имаше случайно някой кокершпаньол на път за дома в Устършир или Шропшир, то той отлагаше лаенето за по-удобно време, досещайки се инстинктивно, че да повишиш глас в тази обстановка, би било израз на крайно лошо възпитание.

Но Галахад много скоро разбра, че и тази благоустроена райска градина не е изключение от божественото правило, важащо за всички приятни местности с подобно предназначение, с течение на времето да завъждат змии. Точно в този момент една от тях се движеше по платформата. Това беше едър, як мъж с провиснали като на морж мустаци и с пакет, увит в кафява хартия подмишница. Той помиташе като мухи малките групички възпитани хора, явно свикнал с обществото на ловджийски хрътки и жени в мъжки костюми, които приличат на коне. Като го видя, Гали се гмурна бързо в купето и се опита да се спотаи зад сутрешния вестник.

Напразно усилие. Не можеше така лесно да се избегне Аларик, херцогът на Дънстъбъл.

— Помислих си, че си ти, Трийпуд — каза херцогът, намествайки се. — Трябва да са минали две години, откак не сме се виждали.

— Две чудесни години.

— Ъ-ъ?

— Казвах колко е чудесно да те видя отново.

— А-а.

— Кларънс ми каза, че у вас имало пожар.

— Да. Жиците са се стопили.

— Значи идваш в Бландингс?

— Никога не съм понасял Лондон.

— Лош ли беше пожарът?

— Всичко се размириса. Затова се ометох.

— И Кони се притече на помощ на безпризорното дете?

— Ъ-ъ?

— И те покани в Бландингс?

Херцогът изпръхтя кратко. Като че ли гордостта му беше засегната.

— За бога, тя не ме покани. Обадих се снощи и казах, че пристигам.

— Разбирам.

— Изненадах се, че е там. Очаквах Емсуърт да вдигне слушалката. Защо е напуснала Америка, знаеш ли?

— Нямам представа.

— Някаква прищявка, предполагам. След някоя и друга седмица ще й дойде друга и ще се втурне обратно. Всички жени са чалнати. Никога не знаеш какво ще им се прииска на следващия ден. Теб какво те води в Бландингс?

— Кларънс се нуждаеше от компанията ми.

— Защо?

— Кой би могъл да каже? Някаква прищявка, не мислиш ли?

— Би могло. Той все така ли клечи до тая негова свиня?

— Доста време прекарва с нея, струва ми се.

— Прекалено е дебела тая свиня.

— Кларънс не мисли така.

— Не, защото е чалнат като Кони. Даже и по-чалнат. Факт е, че днес целият свят е чалнат. Погледни Кони — юрна се да се жени в Америка за мъж с като глава луковица. Погледни племенниците ми — и двамата се ожениха за момичета, на които нямаше да позволя и да подсвирнат, ако можех да ги спра. А погледни и племенницата ми. Прибира се в хотела снощи, кикоти се и си свирука, а не иска да ми каже защо. Абсолютно чалната.