Куриерът извади някакъв лист, изправи гръб и му го подаде. Пен го взе, плъзна бързо поглед по първия параграф — стандартен бюрократичен текст на седонийската администрация, без съмнение, — и се зачете в същинската част на документа, описание на Идрене, почти същото като онова, което младият моряк им беше изрецитирал предния ден. Официална заповед за задържане, адресирана до митническите власти.
Пен скри документа зад гърба си и го подпали. Листът се разсипа на пепел, преди да е стигнал до земята.
— Предадохте спешното съобщение на митническия служител — продължи Пен, като вкопаваше думите и съпровождащата ги принуда дълбоко в мишената си. Пипалата се впиха като куки, като жадни смукала в духа на офицера и Пен примижа. Понякога принудата приличаше на животинче, на отвратителен паразит, който смуче живот от жертвата си, за да удължи своя. Истинските шамани можеха да създадат принуда, която държи със седмици. Пен се надяваше на един ден. — Изпълнихте дълга си. А сега трябва да се погрижите за верния си кон. — Принудата хващаше най-добре, когато е в съгласие с естествените склонности на обекта. — А после идете да изпиете кана вино. Заслужили сте го. Предадохте съобщението в Акилаксио, както ви бе наредено. — После поздрави куриера по военному и той отвърна по същия начин, въпреки леко кръстосаните си очи.
Като мигаше често-често, мъжът се върна при коня си, развърза го и го поведе към улицата. Скоро колебливата му крачка стана по-стабилна, гърбът му се изправи уверено. Изобщо не погледна назад. Вероятно носеше още преписи на заповедта, които да предаде в другите градчета по пътя си, но за Пен те бяха без значение.
Все така седнали на ниския зид, Боша и Икос завъртяха тревожно глави след куриера. Без да поглежда към тях, Пен размаха ръка в знак че всичко е наред и могат да дишат спокойно. Надяваше се, че са разтълкували жеста му правилно.
Е, не всичко беше наред. Промяната на спомените влизаше в противоречие не само със свободната воля, а разбъркваше самата есенция на душата, намеса, която граничеше със светотатство. Добрите намерения и дори добрите резултати бяха валидни теологически аргументи само до някаква степен. Пен се надяваше, че не е преминал границата на приемливото. Надяваше се, а не се молеше, защото отдавна беше решил да не занимава боговете с въпроси, чиито отговори не държи да чуе.
Усети първите капки кръв. Смръкна силно с надежда да я преглътне.
— Сега трябва да се скрия някъде за минутка — каза на жените. — Бързо.
Найкис реагира моментално, явно спомнила си номера, който Пен беше извъртял на свещените кучета в манастира на Лимнос. Пусна ръката на Идрене, стисна неговата и го повлече към натрупаните сандъци. Носът му вече кървеше сериозно, солената течност се стичаше и навън, и навътре, давеше го. Сълзи потекоха от очите му. Пен затисна устата си с другата ръка да заглуши кашлицата. Шепата му се напълни с кръв. Двамата свърнаха зад сандъците и Пен се свлече на ръце и колене. Не спираше да кашля. Червени пръски оцапаха калдъръма. Още и още.
И още. Превит на две от спазмите, Пен взе да се чуди дали е възможно да се удави със собствената си кръв. Като нищо, предвид че не успяваше да си поеме дъх. Още един риск, който да включи в дългия списък…
— На Майката сълзите, Пен! — ахна Найкис с ръце на раменете му. — Предния път не беше и наполовина толкова зле.
А после уплашеният глас на Идрене:
— Ама той умира ли?
Погледнато отстрани, сигурно изглеждаше страшно. Все едно си повръща белите дробове на кървави хапки. Което, да признаем, звучеше доста по-драматично в сравнение с „тече ми кръв от носа“. Пен изхъхри и поклати глава.
— Грозна магия — успя да каже между два спазъма. — Висока цена. Това Дез го мрази много. — Шаманската магия беше чужда за демоните на хаоса и Пен подозираше, че тялото му плаща безбожна цена всеки път, когато той посегне към нея. Почти все едно хаосът и кръвта са монети от две различни царства и сарафът прибира безобразна комисиона за обмяната им.
„Да направя нещо? — попита разтревожено Дез. — Има пристанищни плъхове…“
„Недей.“ Опитът да отклони или да отложи физическата разплата за шаманска принуда с помощта на горна магия, насочена към потискане на симптомите, водеше до някои неприятни странични ефекти на по-късен етап. Които бяха за предпочитане пред смъртта, разбира се, но иначе беше по-добре да плати дълга си наведнъж. Не беше толкова зле, просто изглеждаше страшно.