През това време вавилонското фенстълпотворение живееше своя бурен живот – продаваха се хиляди книги, картини, постери, сувенири, тонове рекламни листовки и цветни брошури се раздаваха безплатно, всяка вечер в отделни зали даваха коктейли различните претенденти за мястото на провеждане на следващия Уърлдкон – разбира се, това бяха представители на най-богатите щати и градове на САЩ. За нас, дошлите от Източна Европа, беше безсмислено да ходим дори да гласуваме – едва ли някой от нас би имал възможността да попадне там. Действаше и една благотворителна организация, ориентирана към помощ за нашите фенове – нещо като „Червен Кръст за фенове“, която приемаше дарения и раздаваше книги. За съжаление, това бяха предимно томчета от сериите „Тъмно бъдеще“ и „Чукът на войната“ (Warhammer) – конвейерни писания от различни автори, в които феодалното минало и постатомното бъдеще не се различава по нищо освен по оръдията, с помощта на които непрекъснато се избиват героите. Не искам да кажа нищо лошо за тези усмихнати и очарователни хора, те явно раздаваха това, което им бяха дали, защото когато на един руски колега му откраднаха документите и парите, организацията пое изцяло грижите за него.
И накрая дойде Събитието – връчването на наградите „Хюго“! И както можеше да се очаква, всичко бе организирано с американска помпозност. В дъното на сцената върху звездния фон, сред сценичен пушек и блясък, плавно се издигна класически заострена ракета. От нея излезе старомоден господин с цилиндър и куфарче, който се представи като духа на Хюго Гернсбък. Той избута на сцената масичка с четиринадесетте хромирано блестящи малки ракетки на наградите. Човек трудно може да изброи номинациите: за роман, повест, новела, разказ, критика, професионален редактор, за писател-самодеец, за фен-художник, за драматизация, професионално списание, фензин и наградата на името на Джон Кембъл за дебютант. Този път за 1990 година носител на награда за най-добър роман стана Дан Симънс с епоса „Хиперион“, за повест – Лоис Макмастър Бюджолд с „Планините на утрото“. Любопитен детайл – наградата за критика получи книгата на Алексей Паншин „Светът далеч от хълма“ – едно руско име, отдавна утвърдило се в американската редакционно-съставителска върхушка.
И празникът наближи своя край. Останаха назад преговорите с една американска фондация за провеждането на конкурс за разказ у нас, като най-добрите разкази на автори без книги ще бъдат публикувани в специална антология „Писатели на бъдещето“. Останаха уточненията с редакцията на списание „Абориджинъл сайънс фикшън“ за разпространението на нашата „Орфия“ в Америка… всичко остана назад. Очакваше ни само потното препускане из улиците на Амстердам в отчаяни опити да намерим нещо евтино за спомен, тревогите около самолетните преходи и първият разговор на български с нашата стюардеса, която ни разказа какво се беше случило предишната нощ с Партийния дом в София… Е, вече наистина сме в България.
в. „АБВ“, 13 ноември 1990 г.
Предговор към списание Orphia
Всички жители на северното полукълбо са чували за Южния кръст и за звездите над Австралия, но колцина в действителност са ги виждали? И какво могат да кажат за блясъка и красотата им? Същото важи и за славянската научна фантастика: над хоризонтите на вашите небеса понякога можете да доловите отразената светлина от звезди като Чапек, Замятин, Лем, Булгаков и братя Стругацки, но искате ли да знаете къде се намират спрямо ярката светлина на Бредбъри, Азимов, Кларк, Саймък, Зелазни, Фармър, Силвърбърг, Нивън?
Ние, издателите на „Орфия“, първото списание за славянска НФ на английски език, ви предлагаме да надзърнете от другата страна на тези хоризонти, да надникнете във времето и пространството на славянската фантастика, да видите със собствените си очи една различна вселена, която в продължение на десетилетия е провокирала умовете и душите ни.
„Орфия“ е кръстена на Орфей, нашия митологичен праотец, който жив слязъл в Царството на мъртвите заради любовта си. Именно любовта ни към фантастиката роди това списание и волята да протегнем ръце с въображение през въртопа от политически и културни сблъсъци, и така да ускорим края му.