Беате се наведе и направи снимка в близък план на лицето на мъртвата.
— Доста кръв е загубила.
— Защото ръката й е била потопена във водата — обясни Хари. — Водата пречи на кръвта да се съсири.
— Толкова много кръв само от един отрязан пръст?
— Да. Нали знаеш какво значи това?
— Не, но имам усещането, че ще разбера в най-скоро време.
— Означава, че Камила Луен вероятно е изгубила пръста си, докато сърцето й е работело. Тоест, преди да я застрелят.
Лицето на Беате се изкриви в красноречива гримаса.
— Ще сляза долу да поговоря със съседите — обяви Хари.
— Камила живееше над нас, когато се нанесохме — обясни Вибеке Кнютсен и бързо погледна към приятеля си. — Не сме имали много контакти с нея.
Седяха заедно с Хари в хола на четвъртия етаж, точно под мансардата. Човек, незапознат със ситуацията, би взел Хари за домакина в жилището. Двамата партньори седяха с изправени гърбове на крайчеца на канапето, а Хари се бе отпуснал в едното кресло.
Сториха му се твърде различни един от друг. И двамата наближаваха тридесетте, но Андерш Нюгор беше слаб и жилав като маратонец. Носеше светлосиня, изгладена риза и имаше къса чиновническа подстрижка. Неспокойните му тънки устни и езикът на тялото му издаваха вътрешно напрежение. Независимо от откритото момчешко, почти невинно лице, той имаше аскетично и строго излъчване. По лицето на червенокосата Вибеке Кнютсен се очертаваха дълбоки трапчинки, а плътно прилепналата тениска с леопардова шарка подчертаваше пищната й фигура. Така изглеждат жените, опитали всички удоволствия на живота. Набръчканата кожа над устните свидетелстваше за много изпушени цигари, а мимическите бръчки около очите — за ведър характер.
— С какво се занимаваше? — попита Хари.
Вибеке погледна приятеля си, но той не отговори и тя пак взе думата:
— Доколкото знам, работеше в рекламна агенция. Като дизайнер или нещо подобно.
— Нещо подобно — повтори Хари равнодушно и отбеляза нещо в бележника пред себе си.
Използваше този трик при разпит. Като не ги гледа, се отпускат. А като се преструва на отегчен от думите им, те автоматично започват да се стремят да ангажират вниманието му. Трябваше да стане журналист. Бе останал с впечатлението, че към журналисти, които идват пияни на работа, се проявява по-голямо снизхождение.
— Приятел?
Вибеке поклати отрицателно глава.
— Любовници?
Вибеке се засмя нервно и пак погледна крадешком към партньора си.
— Не ходим да слухтим по хорските врати — сопна се Андерш Нюгор. — Смятате, че го е извършил неин любовник ли?
— Не знам — отвърна Хари.
— Наясно съм, че не знаете.
Хари долови раздразнението в гласа му.
— Но ние, живущите тук, държим да знаем дали става дума за лично отмъщение, или е възможно из квартала да се разхожда откачен убиец.
— Възможно е из квартала ви да броди откачен убиец — отговори Хари, остави химикалката и зачака.
Видя как Вибеке Кнютсен подскочи на канапето, но се съсредоточи върху Андерш Нюгор. Когато хората са изплашени, се ядосват лесно. Учебен материал от първата година в Полицейската академия, чиято цел е да посъветва полицаите да не дразнят излишно стресирани лица. Хари откри, че на него му е по-полезно точно обратното. Да ги вбесява. Афектираните хора често казват неща, без да мислят. Или по-точно неща, които не възнамеряват да кажат.
Андерш Нюгор го погледна безизразно.
— Но по-вероятно е виновникът да е неин приятел — уточни Хари. — Любовник или някой, с когото е имала връзка и е отблъснала.
— Защо? — Андерш Нюгор прегърна Вибеке през раменете.
Изглеждаше комично, защото ръката му беше възкъса, а раменете й — твърде широки.
Хари се протегна назад на стола.
— Статистика. Мога ли да запаля?
— Опитваме се да не допускаме цигарен дим вкъщи — отвърна с тънка усмивчица Андерш Нюгор.
Хари забеляза как Вибеке наведе очи, когато той напъха пакета обратно в джоба на панталона си.
— Какво имате предвид под статистика? — попита мъжът. — Какво ви дава основание да я използвате при единичен случай?
— Е, преди да отговоря на двата ви въпроса, ще ви питам: имате ли някаква представа от статистика, Нюгор? Нормално разпространение, значимост, стандартно отклонение?
— Не, но…
— Чудесно — прекъсна го Хари. — Защото в този случай не е необходимо. Сто години криминална статистика от целия свят ни учат именно на едно просто, основополагащо нещо: извършил го е партньорът й. Или, ако не е имала гадже, този, който е можел да се нарече такъв. Това е отговорът на първия ви въпрос. И на втория.