Андерш Нюгор изпуфтя и разхлаби прегръдката около Вибеке.
— Та това е напълно необосновано твърдение, вие не знаете нищо за Камила Луен.
— Така е — кимна Хари.
— Защо тогава говорите такива неща?
— Защото ме попитахте. А ако сте приключили с въпросите, може ли все пак да продължа с моите?
Нюгор сякаш понечи да каже нещо, но се отказа и се втренчи гневно в масата. Хари може и да грешеше, но му се стори, че забеляза лекичка усмивка между трапчинките на Вибеке.
— Дали Камила Луен е използвала наркотици? — попита Хари.
Главата на Нюгор подскочи.
— Откъде да знаем?
Хари затвори очи и зачака.
— Не — отвърна Вибеке. Гласът й звучеше тихо и нежно. — Не вярвам.
Хари отвори очи и й се усмихна в знак на благодарност. Андерш Нюгор я погледна леко озадачен.
— Вратата й е била отключена, нали?
Андерш Нюгор кимна.
— Не ви ли се стори странно? — попита Хари.
— Не особено. Та тя си беше у дома.
— Мм. На вашата врата има обикновена брава и забелязах, че вие… — кимна към Вибеке, — … отключихте, преди да ми отворите.
— Тя си е малко страхлива — обясни Нюгор и я потупа по коляното.
— Осло не е същият както преди — добави Вибеке.
Погледът й за кратко срещна този на Хари.
— Имате право — съгласи се Хари. — И Камила Луен май също го е разбрала. Апартаментът й има двойно заключване и секретна верижка от вътрешната страна. Не ми прилича на жена, която ще влезе под душа при незаключена врата.
Нюгор вдигна рамене:
— Може би въпросният тип е отворил вратата с шперц, докато се е къпела?
— Само по филмите разбиват вратите с шперц — поклати глава Хари.
— Ами ако не е била сама в апартамента? — предположи Вибеке.
— А с кого например?
Хари изчака мълчаливо отговора. Когато разбра, че никой няма да запълни тишината, се изправи:
— Ще ви поканят на разпит. Благодаря ви за разговора.
В преддверието се обърна.
— Кой от двама ви впрочем се обади в полицията?
— Аз — отговори Вибеке. — Позвъних, докато Андерш отиде да доведе домоуправителя.
— Преди да я откриете? Откъде сте знаели…?
— Във водата, която капеше от тавана, имаше кръв.
— Така ли? Как разбрахте?
Андерш Нюгор въздъхна с престорено отегчение и сложи ръка на врата на Вибеке:
— Беше червена, нали?
— Е, има и други червени неща освен кръвта.
— Така е — съгласи се Вибеке. — Не беше заради цвета.
Андерш Нюгор я погледна изненадан. Тя се усмихна, но Хари забеляза как се отдръпна от ръката му.
— С мой приятел готвач държахме малък ресторант. Научих се на някои неща за храната. А и кръвта съдържа белтъчини и ако налееш кръв в тенджера с вода над шестдесет и пет градуса, тя се съсирва и става на бучки. Точно каквото се случва с яйцето във вряща вода. Когато Андерш опита бучките от водата и определи вкуса им като на яйце, разбрах, че е кръв. И че се е случило нещо сериозно.
Устата на Андерш Нюгор се отвори наполовина. И той внезапно побледня под слънчевия загар.
— Да ви е вкусно — измърмори Хари и си тръгна.
Пета глава
Петък. „Underwater“
Хари не обичаше тематични кръчми. Ирландски, без горнища, новинарски или — най-лошото — със знаменитости, а по стените портрети на популярни постоянни гости. Темата на „Underwater“ представляваше неясна морска смесица от водолазен спорт и романтика с дървени платноходи. Но някъде посред четвъртата халба Хари спря да се тревожи за аквариумите с мехурчета в зелената вода, за водолазните шлемове и ръждясалото обзавеждане от скърцащо дърво. Можеше да е и по-зле. При последното му посещение хората внезапно скочиха и запяха оперни хитове и той за миг придоби усещането, че мюзикълът е настигнал действителността. Огледа се и за свое успокоение установи, че никой от четиримата гости в заведението няма вид на човек, който незабавно би се впуснал във вихъра на песента.
— Ваканционно настроение? — попита той момичето зад тезгяха, когато тя постави халбата пред него.
— Седем часът е — отговори тя и му върна до сто крони вместо до двеста.
Предпочиташе да отиде в „Скрьодер“, но не го напускаше неясното чувство, че там е нежелан, и нямаше нерви да разузнава дали е така. Не и днес. Помнеше фрагменти от инцидента в четвъртък. Или беше в сряда? Някой започна да човърка из миналото, докато го даваха по телевизията, представяйки го като норвежкия полицай герой, защото застрелял убиец в Сидни. Някакъв тип правеше разни намеци, раздаваше квалификации. Нещо го жегна. Дали се е стигнало до ръкопашен бой? Не изключваше и такъв сценарий, но раните на кокалчетата и носа, с които се събуди, можеха, разбира се, да са резултат от падане по паветата на улица „Довре“.