Мобилният телефон звънна. Хари погледна номера и установи, че и този път не е Ракел.
— Здрасти, шефе.
— Хари? Къде си? — прозвуча угриженият глас на Бярне Мьолер.
— Под вода.5 Солено-сладка вода. Вода за разреждане на алкохол. Звучиш ми — как му се казва — изнервен.
— Пиян ли си?
— Не достатъчно.
— Какво?
— Нищо. Батерията ми пада, шефе.
— Един от полицаите в оперативната група заплаши да напише докладна за теб. Бил си видимо в нетрезво състояние, като си пристигнал.
— Защо „заплаши“, а не „заплашва“?
— Разубедих го. Беше ли пиян, Хари?
— Не, разбира се, шефе.
— Убеден ли си, че казваш истината, Хари?
— Убеден ли си, че искаш да знаеш?
Хари чу как Мьолер изпъшка от другия край на линията.
— Това не може да продължава, Хари. Принуден съм да сложа край.
— Добре. За начало ме измъкни от случая.
— Какво?
— Чу ме. Не ми се работи с тази свиня. Възложи случая на другиго.
— Не разполагаме с достатъчно хора, за да…
— Тогава по-добре ме уволни. Не ми пука.
Хари мушна телефона във вътрешния си джоб. Чуваше как гласът на Мьолер вибрира до зърното на гръдта му. Всъщност усещането не беше неприятно. Пресуши чашата, изправи се и излезе, залитайки. Вън го посрещна гореща лятна вечер. Третото такси, на което махна по булевард „Юлевол“, спря и го взе.
— Квартал Холменколен — поръча той и отпусна потния си врат върху хладната кожа на задната седалка.
Докато пътуваха, гледаше през прозореца как лястовиците се стрелкат по бледото синьо небе в търсене на храна. В този момент се появиха насекомите. Настъпи звездният миг на лястовиците, техният шанс за оцеляване. Докато слънцето залезе.
Таксито спря на пътя в долната част на голяма тъмна дървена къща.
— Да се качим ли нагоре? — попита шофьорът.
— Не, само ще постоим тук — отвърна Хари.
Вторачи се в къщата. Стори му се, че мерна силуета на Ракел на прозореца. Олег сигурно се приготвя за лягане. И в момента мрънка, та майка му да му позволи да постои до по-късно, защото е…
— Днес петък ли е?
Шофьорът кимна бавно, като бдително го стрелна с поглед от огледалото.
Дните. Седмиците. Боже господи, колко бързо растат тези малчугани.
Хари разтърка лице в опит да извика малко живот у есенно бледата маска на мъртвец, с която се разхождаше.
Миналата зима нещата не изглеждаха толкова зле.
Хари разреши няколко важни случая, откри свидетел по случая „Елен“, не близваше алкохол, а двамата с Ракел от влюбени гълъбчета се превърнаха в двойка на семейни начала. И на него му хареса. Обичаше да ходят на почивки; да организират детски партита, а той да пече месо на грила; да канят на гости баща му и Сьос в неделя и да наблюдава как сестра му, която страда от синдрома на Даун, си играе с деветгодишния Олег. А най-хубавото беше, че с Ракел бяха още влюбени. Тя дори започна да намеква колко добра идея е Хари да се премести да живее с тях. Като довод изтъкна, че къщата е твърде голяма за нея и Олег. А Хари хич не се постара да търси контрааргументи.
— Ще видим, като приключа със случая на Елен — отговори й той.
Пътуването до Нормандия, три седмици в старо имение и една по реката с лодка, щеше да бъде един вид изпит за зрелостта им.
После нещата тръгнаха на зле.
Той работи цяла зима по случая „Елен“. Не си оставяше време за отдих. Никакво. Но Хари не можеше да работи по друг начин. А и Елен Йелтен беше не само негова колежка, а и най-близката му приятелка и сродна душа. Изминаха три години, откакто двамата тръгнаха по следите на оръжеен контрабандист с прозвище Принца. Тогава я пребиха до смърт с бухалка. Следите на местопрестъплението до брега на Акершелва насочваха към Свере Улсен, стар познайник на полицията от неонацистките среди. За жалост така и не успяха да изслушат неговата версия, защото той получи куршум в главата от Том Валер, понеже — според показанията на последния — стрелял по него по време на арестуването му. Въпреки това Хари беше убеден, че истинският инициатор за убийството на Елен е Принца, и придума Мьолер да му даде картбланш за собствено разследване. Ръководеше се от лична подбуда и претенциите му бяха в пълен разрез с всички принципи, съблюдавани в Отдела за борба с насилието, но Мьолер му даде такова разрешение за известно време като вид бонус заради постигнатите от Хари резултати при други случаи. И миналата зима най-после се стигна до пробив в разследването. Появи се свидетел, забелязал в нощта на убийството Свере Улсен в червена кола в Грюнерльока заедно с още един човек само на няколкостотин метра от местопрестъплението. Името на свидетеля беше Рой Квинсвик, осъждан, бивш неонацист, понастоящем новоизлюпен член на Петдесетнишката църква на енория Филаделфия. Квинсвик не беше от хората, които могат да се нарекат образцови свидетели, но разгледа показаната му от Хари снимка внимателно и продължително и потвърди, че е видял именно този човек в колата в компанията на Свере Улсен. На снимката беше Том Валер.