Макар Хари отдавна да таеше подозрения срещу Валер, потвърждението му дойде като гръм от ясно небе. Не на последно място, защото това говореше за предатели в отдела. Иначе Принца не би могъл да разгърне така дейността си. А това за пореден път убеди Хари да не се доверява никому. Запази информацията от Рой Квинсвик за себе си, защото осъзнаваше, че има право само на един опит. Гнилочът трябваше да се изкорени с един замах. Бе нужно да е напълно сигурен в премахването на цялата тази измет. В противен случай с него бе свършено.
Затова Хари се впусна при пълна дискретност да събере неопровержим доказателствен материал по случая. Мисията обаче се оказа по-трудна от очакваното. Понеже не знаеше с кого е безопасно да споделя, започна да рови из архивите, след като останалите си тръгнеха, да прониква тайно във вътрешната мрежа, да принтира електронната поща и списъците на входящи и изходящи обаждания от обкръжението на Валер. След обяд седеше в автомобил недалеч от „Пицарията на Херберт“ и я държеше под око. Според хипотезата на Хари контрабандата на оръжие минава през подвизаващите се там неонацистки среди. Това също не даде резултат. Тогава започна да шпионира Валер и определени негови колеги. Съсредоточи вниманието си върху онези от тях, за които имаше информация, че посвещават много време за тренировка на стрелбищния комплекс. Следеше ги от разстояние. Дебнеше пред домовете им и зъзнеше в колата, докато те спяха на топло. Прибираше се при Ракел в ранни зори, пребит от умора, спеше няколко часа и пак отиваше на работа. След известно време тя го помоли да спи в своето жилище, когато има двойно дежурство. Дори на нея не довери, че нощният му труд е извън протокола, извън графика, през главата на началниците му, без знанието на когото и да било.
После дори започна да престъпва правилника на полицията.
Една вечер влезе в „Пицарията на Херберт“. После пак. Поговори с момчетата. Почерпи ги с бира. Те, разбира се, знаеха кой е Хари, но безплатната бира си е безплатна бира и те се наливаха, хилеха се и си траеха. Постепенно Хари се увери: нямаха представа от случая. И въпреки това продължи да се подвизава там, без да е наясно каква е точната причина. Вероятно защото така подхранваше усещането си, че е надушил нещо — леговището на дракона — и е нужно само търпение да го изчака да излезе оттам. Но нито Валер, нито някой от колегите му се появи в заведението. Затова Хари поднови наблюдението на жилището на Валер. Една нощ, при минус двадесет градуса, когато по улиците не се мяркаше жив човек, към колата му се приближи момче в късо тънко яке с лъкатушещата походка, така характерна за наркоманите. Спря пред външната врата на жилищната сграда, огледа се наляво и надясно и атакува бравата с кози крак. Хари го наблюдаваше с ясното съзнание, че рискува да го разобличат, ако се намеси. Момчето, явно доста надрусано, не успяваше да закрепи козия крак както трябва. Дръпна го, а от врата с пронизителен звук от разцепването се откърти огромна плоча и в същия миг то падна назад и се строполи върху снежната пряспа на тревната площ пред сградата. И остана да лежи там. Зад няколко прозореца се появи светлина. Пердетата у Валер се раздвижиха. Не последва нищо. Двадесет градуса под нулата. У Валер лампата все още светеше. Момчето не помръдваше. Впоследствие Хари неведнъж си зададе въпроса как, по дяволите, е трябвало да постъпи. Батерията на телефона му беше изтощена заради студа, затова не можеше да повика линейка. Зачака. Минутите се нижеха едва-едва. Проклет наркоман. Минус двадесет и един градуса. Гадно надрусано хлапе. Нищо не пречеше, разбира се, Хари да тръгне към бърза помощ и да съобщи за момчето. Входната врата се отвори. Появи се Валер. Изглеждаше комично в халат, ботуши, шапка и ръкавици. Носеше две вълнени одеяла. Хари наблюдаваше с недоумение как Валер провери пулса и зениците на наркомана, после го зави с одеялата. Постоя навън, разтривайки ръце, и присвиваше очи в посока към автомобила на Хари. След няколко минути една линейка спря пред входната врата.