Човекът на леглото се вцепени. Обърна първо глава, а после и голото си тяло към Хари.
Най-напред полицаят забеляза еректирал пенис, който се люлееше като стрелката на метроном.
— Боже мой! Хари?
В гласа на Вили Барли прозвуча едновременно уплаха и облекчение.
Четиридесет и първа глава
Понеделник. Хепиенд
— Лека нощ.
Ракел целуна Олег по челото, грижливо го зави и слезе на долния етаж, където седна в кухнята, загледана в сипещите се дъждовни капки.
Обичаше дъждовното време. Прочистваше въздуха, отмиваше старите случки. Даваше ново начало. От това имаше нужда: от ново начало.
Отиде до външната врата и за трети път тази вечер провери дали е заключена. От какво толкова се боеше?
Пусна телевизора.
Даваха музикална програма. Трима души на едно трикрако столче пред пианото. Усмихваха се един на друг. Като семейство, помисли си тя.
Ракел потрепери от гърма, разцепил внезапно въздуха.
— Нямаш представа колко ме изплаши — поклати глава Вили Барли, а постепенно увисващият му член се разклати по съшия начин.
— Горе-долу се досещам — отвърна Хари. — Та нали влязох от терасата.
— Не, Хари, не можеш да си представиш.
Вили се протегна от леглото, вдигна завивката от пода и се покри с нея.
— Май излизаш от банята — предположи Хари.
— Аз не — поклати повторно глава Вили и се намръщи.
— Кой тогава?
— Имам… гостенка — криво се усмихна той и посочи стола, където бяха захвърлени кожена пола, черен сутиен и само един черен чорап с еластичен ръб. — Самотата прави мъжете слаби, нали, Хари? Надяваме се все някъде да намерим утеха: някои в бутилката, други… — вдигна рамене Вили. — Съвсем съзнателно грешим, нали? И, да, изпитвам угризения, Хари.
Очите на Хари привикнаха с мрака и вече виждаше мокрите следи от сълзи по бузите на Вили.
— Обещаваш ли да не кажеш на никого, Хари? Допуснах грешка.
Хари се приближи до стола, метна чорапа на облегалката и седна.
— На кого да кажа, Вили? На жена ти ли?
Внезапно блеснала светкавица освети стаята. Последва я оглушителен гръм.
— Точно над главите ни е — отбеляза Вили.
— Да — Хари избърса с длан мокрото си чело.
— Какво искаш?
— Много добре знаеш, Вили.
— Кажи все пак.
— Дошли сме да те арестуваме.
— Не ме лъжи. Сам си, нали? Съвсем сам.
— Кое те наведе на тази мисъл?
— Погледът ти. Езикът на тялото. Познавам хората, Хари. Дебнеш ме, изцяло си зависим от момента на изненадата. Хората не се държат така, ако имат подкрепление. Защо си сам? Къде са останалите? Знае ли някой за идването ти?
— Това не е важно. Да предположим, че съм сам. Така или иначе, ще отговаряш за четири убийства.
Вили докосна с показалец устните си. Изглеждаше замислен, докато Хари изброяваше имената:
— Мариус Велан, Камила Луен, Лисбет Барли и Барбара Свенсен.
Известно време Вили стоеше с поглед, вперен в нищото. После бавно кимна и отдръпна пръст от устата си.
— Как се досети, Хари?
— Разгадах мотива ти: ревност. Искал си да отмъстиш и на двамата, нали? Разбрал си за аферата на Лисбет със Свен Сивертшен по време на сватбеното ви пътешествие в Прага.
Вили затвори очи и отметна назад глава. Водата в дюшека забълбука.
— Разбрах в кой град сте карали медения си месец чак когато видях същата статуя на друга снимка, която днес ми изпратиха по мейла. В Прага.
— И се досети за останалото?
— Първоначално отхвърлих споходилата ме мисъл като абсурдна. После обаче започна да ми се струва разумна. Е, доколкото разумна може да се нарече проява на лудост. Убиецът-велокуриер не е сексуално обременен сериен престъпник, а човек, който е режисирал всичко така, че да изглежда достоверно и всички улики да водят до Свен Сивертшен. Само един човек е в състояние да направи такава постановка. Професионалист, за когото театърът е работа и страст.
Вили отвори едното си око.
— Ако те разбирам правилно, твърдиш следното: въпросният тип е планирал убийството на четирима души, за да си отмъсти само на един?
— От петте посочени жертви само три са избрани на случаен принцип. Успя да ни заблудиш, че местопрестъпленията са плод на произволно поставена върху картата на Осло пентаграма. В действителност обаче си нарисувал кръста на марата, като си взел за отправни точки твоя адрес и къщата на майката на Свен Сивертшен. Хитро, но плод на елементарна геометрия.
— Наистина ли вярваш в правотата на теорията си, Хари?