— Да — кимна бавно Хари.
— Даде ми номер на мобилен телефон. На следващия ден се прибрах в Осло. Отне ми седмица да си набавя нужната информация за Свен Сивертшен. Най-лесно се оказа да го идентифицирам. В регистъра на населението фигурираха двадесет и деветима души с неговото име, от тях девет отговаряха на възрастта му и само един не живееше в Норвегия. Записах последния му адрес в Осло, взех номера от бюро „Справки“ и позвъних. Обади се възрастна жена — майката на Свен. Не живеел в бащиния си дом от много години. Оправдах интереса си към него с организирана от мен и още неколцина приятели среща на випуска. Поясни, че Свен живее в Прага, пътува много и няма постоянен адрес или телефон. Съмнявала се, че ще изяви желание да присъства на среща със старите си съученици. Попита за името ми. Бях в класа само половин година и едва ли ме помни, избегнах отговора аз. Ако изобщо се сети за мен, то ще е във връзка с разправиите ми с полицията. И за Свен се носеха такива слухове, истина ли са? Гласът на майка му стана рязък. Било стара история, а и никак не било случайно, като се има предвид как сме го тормозили. Извиних се от името на целия клас, затворих и позвъних в съда. Представих се за журналист и поисках информация за присъдите на Свен Сивертшен. След час вече имах доста добра представа какъв бизнес върти в Прага: контрабанда на диаманти и оръжие. В главата ми започна да се оформя план. Почиваше на сведенията, с които разполагах: контрабандист; петолъчни диаманти; оръжие; адреса на майка му. Започна ли вече да правиш връзката между нещата?
Хари не отговори.
— Обадих се на Свен Сивертшен три седмици след пътуването ми до Прага. Говорих на норвежки с естествения си глас, преминах директно на въпроса: отдавна съм си търсил доставчик на оръжие и диаманти без посредник и най-после съм открил такъв в негово лице. Попита ме как съм се сдобил с името и номера му, а аз го убедих колко полезна ще му бъде за в бъдеще моята дискретност и предложих да не си задаваме повече излишни въпроси. Той не възприе положително последната ми забележка и разговорът щеше съвсем да се затлачи, ако не споменах каква сума съм склонен да заплатя за стоката. Обещах да преведа парите предварително, за предпочитане на швейцарска банкова сметка. Дори си разменихме класическите реплики: той ме попита дали говорим за крони, а аз леко учуден отвърнах, че става дума за евро, разбира се. Бях сигурен в ефекта от думите си, защото споменатата от мен крупна сума изключваше възможността да съм полицай. По врабци като Сивертшен никой не би стрелял с толкова скъпи патрони. Той прие сделката. Обещах да се обадя след известно време.
През периода на най-усилените репетиции на „Моята прекрасна лейди“ сложих финалния щрих върху шедьовъра си. Стига ли ти, Хари?
Хари поклати глава. Заслуша се в шума от душа. Колко време мисли да стои там тази жена?
— Дай ми подробностите.
— Останаха само техническите детайли. Ще се отегчиш.
— Няма.
— Добре тогава. Първо беше нужно да изградя характера на Свен Сивертшен. При разкриването на даден характер пред публика най-важно е да покажеш какво го мотивира, какви са желанията и мечтите му, накратко: как е устроен. Реших да го представя като убиец без рационален мотив, воден от сексуално обосновано желание за ритуални убийства. Вероятно е малко изтъркано, но най-същественото беше всички жертви с изключение на майка му да изглеждат случайно избрани. Прочетох доста за серийните убийци и открих няколко забавни подробности, които реших да използвам. Например теорията за проблематичната връзка на такива престъпници с майките им. Или за шифъра, който представляват местопрестъпленията, избрани от Джак Изкормвача. От Агенцията по благоустройството си купих подробна карта на центъра на Осло. Вкъщи прокарах линия от нашето жилище на „Санер“ до къщата на госпожа Сивертшен. Използвах линията и старателно начертах пентаграма. Набелязах си другите три адреса, най-близо до върховете на пентаграмата. Да си призная, голяма тръпка е да забиеш писеца върху място на картата със съзнанието, че точно там живее човек, чиято съдба е в твоите ръце.
През следващите нощи се чудех кои ли са тези хора, как изглеждат и какъв живот са живели досега. Бързо обаче забравих за тях; не нямаха никакво значение, бяха декор, масовка, нямаха реплики.
— Строителен материал.