Онази нощ Хари се прибра вкъщи, седна във фатерщула, пуши и слуша „Рага Рокерш“ и Дюк Елингтън. Отиде на работа, без да се е преобличал в продължение на четиридесет и осем часа.
Първият скандал между него и Ракел се разрази през една априлска вечер. В последния момент Хари отмени уговорена почивка и тя му напомни, че за трети път в рамките на доста кратко време нарушава дадено обещание. Обещание на Олег, уточни тя. Той я обвини, че използва Олег като параван, а всъщност иска той да пренебрегне издирването на убиеца на Елен, за да й угоди. Тя нарече Елен призрак, обърна му внимание, че се съсредоточава върху мъртъв човек. Не било нормално да се вманиачава в тази трагедия. Било некрофилия. Не Елен го мотивирала, а собствената му жажда за мъст.
— Някой те е наранил — заключи тя. — И сега обръщаш гръб на всички останали съображения, за да получиш възмездието си.
Хари се втурна да си върви и мимоходом зърна пижамата на Олег и изплашените му очи зад решетките на перилата.
После престана да се занимава с всичко, което нямаше връзка с откриването на виновниците. Четеше мейли на светлината на ниски лампи, взираше се в черни прозорци на къщи и жилищни кооперации и причакваше хора, които така и не излизаха оттам. И си открадваше няколко часа за сън в апартамента си на улица „Софие“.
Дните станаха по-светли и по-дълги, но той не откри нищо.
И една нощ се завърна кошмар от детството му. Сьос. Приклещената й коса. Шокът, изписан по лицето й. Собственото му вцепенение. На следващата нощ кошмарът се повтори. И на по-следващата.
Йойстайн Айкелан, негов другар от младостта, който си пийваше в бар „Маликс“, когато не караше такси, каза, че Хари изглежда скапан и му предложи евтини амфетамини. Хари отказа и продължи надбягването, бесен и изтощен.
Беше само въпрос на време нещата да излязат извън контрол.
Начало на разрива даде съвсем прозаичен повод: неплатена сметка. Случи се в края на май. От последния му разговор с Ракел бяха изминали няколко дена и Хари се събуди на канцеларския си стол от звъненето на телефона. Ракел му съобщи, че туристическата агенция им изпратила последно предупреждение да платят за имението в Нормандия. Имали една седмица на разположение, после агенцията щяла да продаде ваканцията им на други хора.
— Крайният срок е петък — бяха последните думи на Ракел, преди да затвори.
Хари отиде до тоалетната, наплиска лицето си с вода и срещна погледа си в огледалото. Под мократа си коса на иглички видя две кръвясали очи с тъмни кръгове под тях и изопнати, хлътнали бузи. Опита се да се усмихне. В огледалото лъснаха пожълтелите му зъби. Не успя да се познае. И осъзна колко права е Ракел: наближава крайният срок. За него и нея. За него и Елен. За него и Том Валер.
Същия ден отиде при прекия си началник, Бярне Мьолер, единственият в Главното полицейско управление, на когото Хари вярваше безрезервно. Мьолер кимаше от време на време и клатеше глава, докато Хари му обясняваше какво иска. Мьолер отсече, че за щастие това не е в неговия ресор и Хари трябва да го обсъди с началника на криминалната полиция. Посъветва го да обмисли добре нещата, преди да предприеме тази крачка. От четириъгълния кабинет на Мьолер Хари отиде директно в овалния на началника на криминалната полиция, влезе и изложи проблема си. Свидетел е видял Том Валер заедно със Свере Улсен. Наблегна на факта, че именно Том Валер е застрелял Улсен по време на арестуването му. Това беше всичко. Цялата информация, с която разполагаше след пет месеца къртовски труд, пет месеца лов на сенки, пет месеца на ръба на лудостта.
Началникът попита какъв според Хари би бил мотивът на Том Валер да убие Елен.
В отговор Хари обясни, че Елен е притежавала опасна за него информация. Във вечерта на убийството си е оставила съобщение на телефонния му секретар, че знае кой е Принца, босът, който стои зад нелегалния внос на оръжия. В резултат от него криминални банди в Осло неочаквано успели да се въоръжат до зъби с огнестрелно оръжие.
— За съжаление й се обадих, когато вече беше твърде късно — заключи Хари и се опита да разгадае израза по лицето на шефа си.
— А Свере Улсен? — попита той.
— Тръгнахме по следите му, но Принца му отне живота, за да не издаде човека, поръчал убийството на Елен.
— И този Принц според теб е…?
Хари повтори името на Том Валер, а началникът на криминалната полиция кимна мълчаливо. После обобщи: